На 27 септември 2025 г. Шумен ще се превърне в център на дигиталните иновации с второто издание на Digital4Shumen, което ще се проведе в централния офис на ТЕЛЕПОЛ. Събитието ще събере експерти, предприемачи и млади професионалисти от цялата страна, за да обсъдят как дигитализацията на бизнеса и новите модели на работа отварят път към професионално развитие и успешна кариера. Броени дни преди началото разговаряме с проф. Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна, за значението на инициативата за младите хора в региона, за възможностите пред тяхната реализация и за уменията и навиците, които ще бъдат решаващи за професиите на бъдещето.
Проф. Станимиров, предстои да вземете участие в тазгодишното издание на Digital4Shumen. Какво Ви мотивира да се включите и защо смятате, че тази конференция е важна за бъдещето на Шумен и региона?
Мотивацията да участвам е продиктувана от желанието ми да помагам за професионалната ориентация на младите хора. Изграждането на предприемаческата екосистема е също добър мотиватор за насочване на енергията към такива събития. В моите книги, както и в многобройните ми срещи с младежи в различни градове говоря за иновации, креативност, лидерство и предприемачество. Но по-скоро обръщам внимание на това, че има условия, за да се случат. Можем ли да правим иновации, при условие, че не си задаваме провокативни въпроси и същевременно се придържаме към удобното и познатото? Можем ли да бъдем креативни, при условие, че не поставяме ограничения, които да ни позволят да се фокусираме върху това, което ще отключи новостта? Можем ли да се оформим като лидери, при условие, че не сме способни да виждаме онова, което другите не са способни да видят? Можем ли да сме предприемчиви, при условие, че не се научим да поемаме отговорност за онова, което предстои?
Ето защо трябва да работим с младите хора… Да им показваме с личен пример, че отворените сетива, мотивацията, насочването на енергията, развитието на талантите, мащабното мислене, добронамереността и човечността, ангажиментите ни към общността, са базови ценности и наши задължения като човеци. Очаквам тази конференция да събере на едно място хора, които да дадат допълнителен заряд на участниците в търсене на реализация в града и региона.
Все повече млади хора търсят професионална реализация в чужбина. Как България и регионите като Шумен могат да ги задържат и да им предложат перспективи за успешна кариера тук?
Лично аз не съм убеден, че все повече млади хора търсят реализация навън. Дори да е вярно, не виждам драма в това, че някой е потърсил професионална реализация другаде. Мотивацията има два механизма на проявление. И двата са позитивни. Единият е „бягам към“ и се отнася за хора, които имат ясна посока и цели. Другият е „бягам от“ и е присъщ за хората, които търсят нещо различно. Нека да си представим, че част от младежите, които са потърсили късмета си другаде и са натрупали знания и умения, в определен момент са решили да се върнат в Шумен и да пренесат своя опит. Звучи прекрасно и е възможен сценарий. Има едно условие, за да се върнат – трябва да има създадена благоприятна среда, както за тези младежи, които са решили да останат, така и за други, които са взели решение да се върнат. В Шумен има бързо развиваща се индустриална зона. Ето една предпоставка. Но тя не е достатъчна. Необходими са социални условия, които да привлекат младежите и те да видят своето бъдеще именно тук.
Как университетите и бизнесът могат да работят заедно, за да създават иновации и нови възможности, които да движат местната икономика напред?
Убеден съм, че има съществена разлика между иновации и подобрения. Ние не правим иновации в истинския смисъл на думата, а подобрения, които искаме да намерят незабавна практическа реализация. Правя това уточнение, защото има много голяма разлика в механизма на иновациите и подобренията. Иновацията не се интересува от пазара. Тя се прави от гении, които са единици в световен мащаб. От друга страна, подобрението тръгва от пазара. Последният подсказва каква нужда има и новаторският екип работи по модификация на продукт или процес. Това дава органичен ръст на компаниите, които следват подобен подход. За да се получи колаборация между университетите и компаниите е необходимо да има чуваемост и от двете страни. Налага се всеки от тези субекти да се освободи от предразсъдъците, че е най-значим и самодостатъчен. Това е добра предпоставка за иновационни решения.
Кои умения ще бъдат най-ценни в следващите години и как студентите могат да ги развиват още по време на обучението си, за да бъдат подготвени за професиите на бъдещето?
Никой не знае какви ще бъдат професиите на бъдещето. Изключвам спекулациите. Убеден съм, че ако успеем да формираме определени навици и поведение, те могат да бъдат много по-ценни от конкретните знания в професионалната област. Младите хора имат нужда от формиране на навици да търсят новостите, да експериментират; да откриват своите призвания, които им дават енергия; да бъдат зверски упорити; да са безпощадно аналитични към себе си; да са склонни да се усъвършенстват; да бъдат кооперативни с другите… Мисля, че това са умения, които са силно помощно средство за успех, независимо от професионалната област за реализация.
Съдържание на Digital4 в партньорство с ШУМ.БГ