Новината за смъртта на 87-годишната легенда на киното Клаудия Кардинале бе посрещната с всеобща тъга по отминалото златно време на кинематографа. Тя беше една от неговите емблеми.

Кариерата й вървеше успоредно с тази на най-големите звезди на европейското и холивудското кино. Беше ярък символ на своето време и за голяма част от почитателите си - най-красивата актриса на 60-те.

Клаудия Кардинале играе главната роля във филма „Senilità“, известен още като „Careless“, по романа на Итало Свево, Италия, 12 януари 1962 г. Снимка: Getty Images

За нас, българите, Клаудия Кардинале е особено близка с това, че тя няколко пъти е идвала в България и няколко поколения българи са я виждали и слушали на живо. Актрисата остави незаличим отпечатък с таланта и харизмата си на екрана, но и с топлата сърдечност при срещите си с хората.

Помним я в емблематичните ленти "Роко и неговите братя", "Гепардът", "Момичето на Бубе", "8½", "Имало едно време на Запад", "Петролотърсачките", "Семеен портрет в интериор", "Денят на кукумявката", "Исус от Назарет" и др. Все филми на колоси на киното като Федерико Фелини, Луиджи Коменчини, Лукино Висконти, Дамяно Дамяни, Серджо Леоне, Франко Дзефирели и др. Има случаи, в които е снимала едновременно с двама режисьори. Например, докато се снимала в "Гепардът" на Висконти, работела и по филм на Фелини. Актрисата споделя в интервю, че двамата били пълни антиподи в работата - Висконти бил перфекцционист до детайла, а Фелини - импровизатор на момента. Така тя е трябвало постоянно да се настройва на вълната на този, с когото работи и да се съобразява със стила му.

Самата тя, по думите на всички работили с нея, била изключително дисциплинирана и задълбочена в смисъла, който трябва да бъде предаден на екрана.

Нещо твърде рядко сред актрисите на 60-те и 70-те години на миналия век, когато женската красота на екрана е доминиращ критерий за успех.

Когато идва за пръв път в България през лятото на 1973 година, интересът към Клаудия Кардинале предизвикал направо еуфория в някогашния Петрич. По онова време актрисата вече била световно известна и призната за една от четирите най-красиви жени в света. Кардинале пристига у нас заедно с актьора Оливър Рийд, за да снимат романтичната лента "Дни на ярост" по Лермонтов. Снимките били в Роженския манастир край Мелник.

Клаудия Кардинале престоява цял месец в градския хотел на "Балкантурист" в Петрич и всяка среща на местните хора с нея била за тях незабравима атракция, която коментирали с дни. Всеки искал поне да я зърне вечер след снимките, когато актрисата вечеряла в ресторанта на хотела. Можете да си представите какъв трепет са изпитвали петричани, да седнат на съседна маса в ресторанта, близо до световната легендарна красавица. Престоят й в Петрич от онова време документират 20 уникални черно-бели снимки, дарени от личния архив на Ангел Ангов на местния музей.

Клаудия Кардинале, Великобритания, 19 ноември 1964 г. Снимка: Getty Images

Самата актриса била мила и естествена. Тя самата произхожда от семейството на обикновени хора - сицилиански емигранти в Тунис. В младежките си години първо искала да стане пътешественичка и изследователка, а после - учителка. До края си твърдеше, че никога не е предполагала, че ще стане актриса.

Родена е на 15 април 1938 година в Тунис, Северна Африка, и винаги в интервюта е подчертавала, че обича тази страна. Рожденото й име е Клод Жозефин Роз Кардинале, а във вените й тече френска и италианска кръв.

Клаудия била с впечатляваща външност още като малко момиче. Филмов продуцент помрачава детската й възторженост. Изнасилена от него, Клаудия забременява още като тийнеджърка и се изправя пред съдбоносно решение, какво да прави. В крайна сметка взима смело решение - ражда детето, сина си Патрик. А горчивият опит в толкова ранна възраст се оказва полезен - прави я борбена и непоколебима. Съвсем млада тя осъзнава, какво е да си красива жена в мъжки свят.

До края на кариерата си Клаудия Кардинале бе пример за морал и достойнство. Сама казва в едно интервю, че никога не се е разсъбличала на екрана. И тя наистина бе една от иконите на световното кино - красива и достойна личност. Актрисата участваше в различни кампании: за женските права, за децата в Камбоджа и други каузи. От 1999 година бе посланик на добра воля на ЮНЕСКО в защита правата на жените.

Път към филмовата й кариера отваря един конкурс за красота в Тунис, когато е на 18. Спечелва го, а наградата била пътуване до филмовия фестивал във Венеция. 1957-а променя живота й завинаги. В родината й, където филмовата индустрия е в разцвета си, веднага я забелязват. Кардинале прави първите си стъпки в киното и много бързо се превръща в една от най-обичаните и талантливи актриси в историята на италианското кино.

През 2011 година Клаудия Кардинале отново бе в България, за да получи най-високия орден на Министерството на културата "Златен век" от министър Вежди Рашидов. Актрисата даде пресконференция и отговори на множество журналистически въпроси.

Тогавашната кметица на София Йорданка Фандъкова й връчи Наградата на София за изключителен принос в областта на културата.

И наистина, Клаудия Кардинале заслужава всяко високо признание, защото филмографията й наброява повече от сто филма. Филмът "Гепардът", в който участва, през 2010 година бе представен отново на фестивала в Кан и предизвика носталгия и дори сълзи у много присъстващите, сред които бяха Мартин Скорсезе и Ален Делон. Актрисата и Ален Делон са били много добри приятели. Обичали да се шегуват, че са "пропуснали" да станат влюбена двойка. Делон й споделял много лични свои неща. Дори мислите си за самоубийство. Но двамата остават приятели.

В нея бил влюбен големият Марчело Мастрояни, с когото си партнират във филма "Красивият Антонио" на Мауро Болонини. "Никога не му се дадох. Просто оставях мъжете да ме обожават", признава Кардинале в едно интервю. 

Мастрояни й дава куража да работи смело. Клаудия Кардинале е една от малкото филмови красавици, които са изпълнявали сами опасни номера и каскади.

На срещата си с български студенти в НАТФИЗ актрисата разказа за снимките в Амазонската джунгла, докато снимат "Фицкаралдо", и на какви опасности е била изложена там.

Любовта й към киното се събудила, след като гледала филм с Марлон Брандо. В много интервюта Кардинале споделяше, че любимите й актьори са Марлон Брандо и Бриджит Бардо. Въпреки съперничеството между двете, тя обожавала Бардо - в едно интервю казва в прав текст: "Тя беше най-красивата!". Това също е показателно за качествата й като личност. Двете се снимат заедно в "Петролотърсачките" на Кристиан Жак, а папараците ги следват по петите, за да видят, дали двете не се карат.

Когато след време питат Кардинале, какви са били отношенията им с Бардо, тя казва: "Бяхме ББ срещу СС, блондинката срещу брюнетката. Когато снимахме "Петролотърсачките", всички бяха сигурни, че ще се сбием. Ние обаче се разбирахме много добре. По-късно Бриджит ми изпрати прекрасни писма и каубойският си пистолет от нашия филм".

Кардинале неведнъж е казвала: "Не е важно да си красив. Самата аз не се смятам за красива, а по-скоро за фотогенична. В киното е важно да се предаде емоцията на хората".

А по отношение на личния си живот споделя, че според нея "никога не се е омъжвала", защото държи на свободата.

Клаудия Кардинале играе главната роля във филма „Vaghe Stelle dell'Orsa“ (известен още като „Сандра“), режисиран от Лукино Висконти, Волтера, Италия, 16 септември 1964 г. Снимка: Getty Images

Пред студенти от НАТФИЗ, когато през 2015 година бе удостоена със званието "Доктор хонорис кауза" на академията, Клаудия Кардинале разказа, че да правиш кино е като да мечтаеш заедно с други хора. Особено интересен бе разказът й за това, как се е снимало навремето, когато тя самата прохожда в киното и за пръв път застава пред камерата. Актрисата сподели и някои лични неща, като това, че в "малката Сицилия", както някога наричали Тунис, растяла като "дива тийнеджърка".

За пръв път я снимали на 16, като взели разрешение първо от баща й. Първият филм, в който участва, е "Златните пръстени", а след него - "Гоха", в който участва легендата Омар Шариф. Клаудия Кардинале сподели още с българските студенти, че най-хубавото в актьорската професия е непрестанната промяна, възможността да живееш различни животи. "Аз живях 152 живота", каза тя с усмивка. Това става заглавие и на филма на българския режисьор Николай Василев и Анна Ангелова - "Клаудия Кардинале: 152 живота". 

Това последно пътуване до България остави много спомени у нас, но и у нея - звездата Клаудия Кардинале. Мило е, че тя ги споделя пред италианската преса. Разказва, как българският министър на културата й изнесъл урок по история и направил сравнение между Филипополис и Рим; че видяла голяма църква със златни куполи - "Св. Ал.Невски" и друг уникален храм в един подлез в центъра на София - църквата "Св. Петка Самарджийска", където са погребани костите на голям български герой, смел като лъв и атова го кръстили Левски.

    Няма как да не се чувстваме горди, че бе запомнила всичко това, за да го преразкаже на сънародниците си...

Италианско-тунизийската актриса Клаудия Кардинале се появява във френското телевизионно предаване „Numéro Un“ по TF1, Франция, 20 декември 1977 г. Снимка: Getty Images

Клаудия Кардинале бе ярка личност - талантлива актриса и прекрасен човек. Заслужено тя бе носител на пет награди "Давид на Донатело", на почетен "Златен лъв" от фестивала във Венеция през 1993-та; на почетна "Златна мечка" от фестивала в Берлин през 2002-ра и други отличия, като Ордена на Почетния легион и Ордена за изкуство и литература.

Наред с тях, както вече казахме, получи и български призове - през 2011 година актрисата бе удостоена с титла на НАТФИЗ и с Наградата на София, по време на фестивала София филм фест.

Клаудия Кардинале присъства на 70-годишнината на 70-ия годишен филмов фестивал в Кан в Двореца на фестивалите на 23 май 2017 г. в Кан, Франция. Снимка: Getty Images

Освен италиански, актрисата говореше свободно френски, английски, испански и арабски език, а по-възрастни петричани си спомнят, че многократно са чували от нея родното "Благодаря", когато я обсипвали с цветя, набрани от дворовете си.

Клаудия Кардинале присъства на премиерата на филма „8 ½“ в Рим, Италия, февруари 1963 г. Тя играе главната роля във филма, режисиран от Федерико Фелини. Снимка: Getty Images

Ликът на Клаудия Кардинале украсяваше през годините назад кориците на хиляди списания в цял свят. Снимала се е в стотици филми. Остави ни незабравими филмови героини. И живи спомени в сърцата на няколко поколения българи.

Когато я попитаха, защо се е съгласила да участва във филма на българския режисьор Борис Десподов "Имало едно време един уестърн", в който тя играе себе си, тя отговори че обича да работи с млади хора и че Десподов "много хубаво се смее".

Американският актьор Чарлз Бронсън (1921 - 2003) и италианската актриса Клаудия Кардинале по време на снимките на спагети уестърна на Серджо Леоне „C'era una volta il West“ („Имало едно време на Запад“), Италия, април 1968 г. Снимка: Getty Images

Нейната естественост в общуването наистина бе очарователна. Залата по време на пресконференцията й в столичното кино "Одеон" през 2015-а се заля в смях, когато разказа как съпругата на режисьора на "Жебо и сянката" - Мануел де Оливейра, която била на 97, веднъж казала на Клаудия: "От дете гледам твоите филми".

Ще се изненадате, но знаете ли, кое беше най-голямото признание на Кардинале в България? - На въпроса, за какво мечтае, тя отговори, че иска да живее в пустинята.

Тъкмо в пустинята Табернас през 70-те тя се снима във филма "Имало едно време на Запад" на Серджо Леоне, откъдето е и отправката към заглавието на филма на документалиста Борис Десподов.

Актрисата почина в дома си в Немюр, близо до Париж. Името й носи нейната дъщеря Клаудия, а ние ще го носим в паметта си със забележителните й филмови роли и с българските спомени за нея.

Поклон пред актрисата и човека Клаудия Кардинале!

Еми МАРИЯНСКА

Дир.бг