Прокуратурата публикува позиция, в която обвинява ръководството на Върховния касационен съд в преследване на политически цели. От държавното обвинение посочват двоен стандарт - заместник-председателят на ВКС Лада Паунова отказва да взаимодейства по дела с Борислав Сарафов с мотив, че не е легитимен изпълняващ функциите главен прокурор, а същевременно тя приема сигнали срещу него в качеството му именно на такъв.

Вчерашната информационна бележка на ВКС според позицията на прокуратурата е продиктувана "от нестихващите опити за дестабилизиране на съдебната власт". "Тревожното в случая е, че ако в последните години и особено в последните месеци тези действия бяха реализирани от определени политически лица и свързани с тях улични групи за натиск и медии, то със съжаление следва да се констатира, че този път ръководството на ВКС въвлича институцията в опит за постигане на нелегитимни цели в разрез с конституционното им задължение за укрепване на правовия ред и върховенството на закона", заявяват от прокуратурата.

Оттам посочват, че шефовете на върховния съд "останали глухи и слепи" за атаките в последните месеци срещу отделни съдии и цели съдебни състави по дела с голям обществен интерес.

Прокуратурата съобщава, че до апелативните съдилища са подадени 19 искания за възобновяване на наказателни дела като посочените две от ВКС и до настоящия момент няма нито едно, което да не е допуснато за разглеждане.

От държавното обвинение посочват още, че Сарафов е изпращал след 21 юли становища по законопроекти до Народното събрание и Министерския съвет и до КС по конституционни дела, но нито един от тези държавни органи не е изразил позиция, сходна с тази на двамата съдии от Върховния касационен съд (зам.-председателят на ВКС и ръководител на Наказателната колегия Лада Паунова и председателя на Второ наказателно отделение Бисер Троянов, бел. ред.)

От прокуратура посочват и "явен двоен стандарт": "Заместник председателят приема сигналите, подадени срещу и.ф. главния прокурор, като подадени именно срещу изпълняващ функциите главен прокурор и ги администрира без колебание, като ги насочва към ad hoc прокурора".

От държавното обвинение имат предвид това, че съдия Лада Паунова, като зам.-председател и ръководител на наказателната колегия на ВКС, в механизма за разследване на главния прокурор е натоварена да извършва първоначалната преценка дали сигнали срещу него трябва да се изпратят на специалния прокурор, разследващ главния, или са явно необосновани.

В регистъра за движението на тези сигнали се вижда, че 4 такива са разпределени от Паунова към ad hoc прокурора Даниела Талева.

"Всичко това отново затвърждава тезата, че с действията си ръководството на ВКС, в разрез с конституционно определената компетентност на съда, преследва единствено и само политически цели и задълбочаване на създадената ситуация на нестабилност в съдебната власт, която от своя страна е продиктувана от определени политически кръгове и техни отделни представители в самата съдебна система", заключават от прокуратурата.

И посочват, че единствените потърпевши от тези действия ще са страните по тези две наказателни дела, по които е поискано възобновяване, но то не е допуснато за разглеждане.

От прокуратурата подозират, че моментът на публикуване на бележката на ВКС е специално избран -  докато Сарафов участва в Консултативния форум на главните прокурори в Хага и непосредствено преди повторното домакинство на България на Балканския форум на главните прокурори от Югоизточна Европа.

"Впрочем, това странно съвпада и с гласуването на един български политик срещу националния ни интерес в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по отношение отпадането на постмониторинговия механизъм за България", заявяват от държавното обвинение, визирайки вота "въздържал се" на депутата от ПП-ДБ и бивш правосъден министър Надежда Йорданова.

Дир.бг