Парламентът набързо отхвърли две президентски вета - върху промените в закона за разузнаването и за специалните разузнавателни средства. Промените отнемаха правомощията на държавния глава да назначава шефовете им след съгласуване с Министерския съвет. 

Срещу държавния глава и неговата позиция против орязването на правото му да назначава председателя на ДАР гласуваха 126 депутати, 86 бяха против, а въздържали се нямаше. Второто вето, с което мнозинството се противопостави на Радев за избора на ръководителя на ДАТО, бе преодоляно със 124 гласа от групите на управляващите партии заедно с ДПС-НН и част от независимите. 

Опозицията единно застана зад аргументите на държавния глава да оспори отнемането на правото му да назначава шефовете на двете служби.

Отново двама депутати от БСП се отлъчиха от мнозинството и подкрепиха Радев и при двете гласувания, докато съпартийците им гласуваха против връщането на закона от Радев заедно с ГЕРБ, ИТН, ДПС-НН и независимите парламентаристи.

Дебатите бяха кратки, като своите притеснения в защита на аргументите на Румен Радев изтъкнаха от ПП-ДБ, "Възраждане" и МЕЧ. 

Президентът наложи вето върху разпоредби от приетия на 10 октомври закон за ДАР, с който правомощието по назначаване и по освобождаване на председателя на агенцията се възлага на Народното събрание.

В мотивите си за връщането на закона за ДАРЛ за повторно обсъждане Румен Радев констатира, че парламентът продължава да изземва функции на държавни институции. Според него така разузнаването ще стане политическа зависима и институционално неотговорна служба. В мотивите му се напомня, че ДАР е сред органите, на които основно е заложено балансирането на властите, а също така ДАР е обвързана с останалите структури по сигурност.

Президентът посочва, че смисълът на споделена компетентност не е да се постигне единомислие, а да са гарантира, че назначенията ще бъдат преценени от различни гледни точки и това е гаранция за независимост на въпросните лица. В аргументите му да отхвърли орязването на правомощията му е и констатацията, че по този начин смяната на шефа на спецслужбата става симетрична на назначаването и освобождаването на министри от изпълнителната власт.

Според промените, които повторно си узакони мнозинството в Народното събрание, председателят на ДАР ще има вече и трима заместници, вместо досегашните двама.

Веднага след отхвърлянето на ветото за ДАР депутатите се заеха със следващото - наложеното връщане за повторно разглеждане на промените в закона за СРС-та, където също става въпрос за отнети правомощия на държавния глава.

"В тези закони последователно е прокламиран принципът на политически неутралитет на техните ръководители", обобщи Атанас Атанасов от ДБ, като посочи, че е подкрепил президентското вето и за ДАР, и за СРС-та. 

"Открива се врата за злоупотреба, защото дори и за 24 часа е дадена възможност без съдебен контрол да бъдат използвани СРС.

Атанасов подчерта, че не е съгласен с убежденията на Румен Радев, но става въпрос за споделена отговорност на държавния глава с изпълнителната власт.

По думите му така мнозинството ще си назначи удобни фигури начело на спецслужбите и ще може да се възползва от това. 

Маноил Манов попита Атанасов: "Вие смятате ли, че президентът е департизиран, аполитичен, не участва в политиката?" Депутатът от ГЕРБ заключи, че Румен Радев е политическо лице. 

Атанасов репликира, че има принципна регламентация и в Конституцията е посочено, че президентът не е част от нито една от властите и именно заради това има роля да балансира между тях. "Не може да внесем президента от извънземните, че той трябва да бъде избиран по съответния ред. Става въпрос за принципни положения", възмути се Атанасов. 

Бившият вътрешен министър Калин Стоянов от ДПС-НН пък припомни на депутата от ПП-ДБ за назначението на Живко Коцев за главен секретар на МВР и също зададе въпрос - дали той е останал в полето на политическата неутралност.

Николай Радулов от МЕЧ от своя страна заключи, че зад всички тези промени в законите за спецслужбите прозирала фигурата на Делян Пеевски.

Дир.бг