Парламентът прие на първо четене промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с които се разширяват функциите на особения търговски управител на обекти от критичната инфраструктура — конкретно на "Лукойл България".

Предложението бе внесено от депутати от ДПС - Ново начало, ГЕРБ-СДС, "Има такъв народ" и "БСП - Обединена левица" часове след като стана ясно, че международната компания Gunvor оттегля офертата си за придобиване на международните активи на "Лукойл".

В пленарната зала "за" гласуваха 130 народни представители, включително 4 независими депутати. "Против" бяха 71, а двама се въздържаха. Малко по-късно законопроектът бе одобрен и от парламентарната комисия по енергетика с 12 гласа "за" и без възражения.

В мотивите към законопроекта се подчертава, че санкциите върху активите на "Лукойл" ОАО, наложени от САЩ и Великобритания, застрашават работата на рафинерия "Нефтохим" в Бургас, тъй като контрагентите отказват да извършват плащания към свързаните с компанията дружества у нас.

Това, според вносителите, може де факто да блокира производството и доставките на горива в България, както и да застраши хиляди работни места.

"Ситуацията обективно изисква разширяване на правомощията на особения търговски управител, тъй като реалната обстановка днес е много по-различна от тази, предвидена при създаването на тази фигура", се казва в мотивите.

Промените ще дадат възможност особеният управител да продължи всички операции на рафинерията и другите обекти на "Лукойл" в България, така че дейността им да не бъде прекъсната след 21 ноември 2025 г., когато изтича действието на част от санкционния режим.

Предлага се още:

  •   Да отпадне сегашното ограничение, според което управителят може да бъде назначен за най-много шест месеца, с възможност за еднократно удължаване.
  •  Да се премахне текстът, позволяващ функциите да се изпълняват от няколко души.
  •  Да се въведат нови изисквания за независимост и безпристрастност на лицата, които могат да заемат позицията — те не трябва да са свързани роднински или делово с компании от критичната инфраструктура.
  •  След назначаването на особен управител, акционерите и собствениците временно губят правото си да участват в управлението или да се разпореждат с дяловете си.

Вносителите изрично посочват, че предложеният подход следва германския модел, прилаган вече в Германия, където властите получиха изключение от санкциите за свои енергийни компании, за да гарантират непрекъснатостта на енергийното снабдяване.

"Този модел е инкорпориран в настоящия законопроект, за да осигури възможност за нормално функциониране на ключовата инфраструктура в България", се казва в становището.

По време на дебатите депутатът от ГЕРБ Делян Добрев съобщи, че българското правителство е съгласувало със САЩ и е получило одобрение за промените в закона, които дават право на особения управител на "Лукойл" да продаде активите на руската компания.

"Много ще се срамувате, когато разберете, че текстовете са изпратени на OFAC - Службата за контрол на чуждестранните активи към американското финансово министерство - и от Белия дом са казали, че тези текстове се приемат", заяви Добрев, обръщайки се към опозицията.

Той уточни, че разговорите с американските представители е провел енергийният министър Жечо Станков в четвъртък.

По думите на Добрев, промените "не са нищо по-различно от така наречения немски модел, само че са допълнени, че ще може да се разпорежда със собствеността така нареченият особен управител".

От опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане" и МЕЧ - остро критикуваха управляващите, предупреждавайки, че държавата може да бъде осъдена на арбитраж за милиарди левове, ако бъде извършена продажба на активите на "Лукойл".

По думите им, нито САЩ, нито Великобритания, нито ЕС са си позволили подобна стъпка спрямо санкционирана компания, и България рискува да плати висока цена.

Сред критиките към мнозинството бе и това, че актoвете на особения управител няма да подлежат на съдебен и административен контрол, което според опозицията създава предпоставки за злоупотреби и безотчетност.

Промените идват ден след като швейцарската компания Gunvor обяви, че се отказва да купи международните активи на "Лукойл", след като Министерството на финансите на САЩ определи руската компания като "марионетка на Кремъл" и сигнализира, че Вашингтон се противопоставя на сделката.

Решението на Gunvor засилва несигурността около бъдещето на активите на "Лукойл" в Европа, включително в България, където рафинерията в Бургас осигурява основната част от горивата за вътрешния пазар и поддържа хиляди работни места и значителни приходи в бюджета.

Дир.бг