След втори провал на заседанието на Тристранката и без официално съгласуване със социалните партньори управляващите решиха да не се бави повече бюджетната процедура. Така тя мина на стъпка 2 и правителството одобри днес проекта на Закон за държавния бюджет на България за 2026 година, както и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.

Пакетът отразяват дългосрочните политики и приоритети на страната, заложени в Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. Целта е не само да се осигури финансова стабилност, но и да се стимулират растежът, инвестициите и социалната подкрепа. "Основната цел на Бюджет 2026 е стабилизирането на публичните финанси и създаване на предпоставки за отлагания през годините разговор за дългосрочните реформи", заяви министър-председателят Росен Желязков по време на днешното заседание на Министерския съвет. Той призна, че отговорът на въпроса "Добър ли е бюджетът?" е "Не", но "друг не е възможен". Разговорът за реформи в държавата се отлага за следващата година, а сегашните разчети ще бъдат внесени отще днес в парламента, допълни той. Ето най-важните параметри в план-сметката за 2026 г. и мотивите към тях, които влизат за обсъждане в парламента. 

Дълг, инфлация, салдо 

Макроикономическата прогноза, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растеж на икономиката до 2,7 процента през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да се забави в рамките на 2,5-2,4 процента.

Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5 процента, като предвижданията са тя да се забави до 2,9 процента през 2027 г. и до 2,5 процента през 2028 година.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (по национална методология на касова основа), изразен като дял от БВП, за 2026 г. е дефицит от 3 процента от БВП. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки. Дефицитът на сектор "Държавно управление" също е в размер на 3 процента от БВП за 2026 година.

Предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 г. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Откъде ще се пълни хазната?

През 2026 г. приходите по консолидираната фискална програма се очаква да бъдат 42,8% от БВП, а през 2027-2028 г. - около 40,5%. Ръстът спрямо 2025 г. се дължи на нови мерки, приети още през 2025 г.

Основните източници на приходи включват:

  • Данъци върху доходите и корпоративния данък;
  • Данък при дивиденти и ликвидационни дялове, който се увеличава от 5% на 10%;
  • Облагане на хазарта, увеличено от 20% на 25%;
  • Фискален контрол и електронно проследяване на движението на стоки с висок риск;
  • Продължаваща политика на електронно отчитане на продажбите;
  • Акцизни ставки върху тютюневи изделия и стъпаловидни увеличения, за да се избегне остър удар върху потребителите;
  • Вдигане на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 2 пр.п. от 1 януари 2026 г., а от 1 януари 2028 г. - с още 1 пр.п.

Всички тези мерки имат за цел не само да увеличат приходите, но и да подобрят фискалната устойчивост на страната, като се гарантира баланс между доходи и разходи.

 За какво ще се харчат най-много пари?

Най-големите разходи са насочени към социална подкрепа, здравеопазване, образование, пенсии и инвестиции. Консолидираните разходи за 2026 г. се очаква да бъдат 45,8% от БВП, малко над предходната година, като ръстът се дължи основно на социалните политики.

Социални разходи и пенсии

  • Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 541,20 евро, което е с 8,5% повече от тази година - над два пъти повече от прогнозирана инфлация.
  • Осъвременяване на всички пенсии към 1 юли 2026 г. по "швейцарското правило" с 7-8%.
  • Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще бъде 346,87 евро, а максималният месечен размер на пенсиите остава 1 738,40 евро.
  • Социалните пенсии и добавките също се увеличават.
  • Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица ще е равен на 620,20 евро; максимален доход - 2 352 евро.

Минимална работна заплата

От 1 януари 2026 г. минималната заплата става 1 213 лв. (620,20 евро), което е ръст от 12,6% спрямо настоящата година.

Часовата ставка ще достигне 7,31 лв. (3,74 евро). Това ще повиши доходите на близо 600 000 души, включително лични асистенти, социални работници и работещи по програми, финансирани от държавата.

Образование и здравеопазване

  • Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти - целта е средната заплата в сектора да достигне поне 125% от средната за страната.
  • Повишаване на възнагражденията на лекари, медицински сестри и акушерки с допълнителен трансфер от бюджета на НЗОК - 260 млн. евро.
  • Общите средства за здравеопазване са 5,571 млрд. евро, с ръст от 15% спрямо 2025 г.

Инвестиции и капиталови разходи

Общите капиталови разходи за 2026 г. са 7,76 млрд. евро, от които 3,605 млрд. евро национално финансиране и 4,155 млрд. евро европейско. Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти - до 920,3 млн. евро. Разходите за делегираните от държавата дейности в общините са 5,107 млрд. евро, което представлява ръст от 544 млн. евро спрямо 2025 г.

 Държавен дълг и фискална стратегия

Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2026-2028 г. също бе одобрена от правителството, като основната цел е осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на стария дълг, финансиране на дефицита и подкрепа на ликвидността.

Дългът за рефинансиране през 2026 г. е 1,4 млрд. евро; през 2027 г. е 1,8 млрд. евро; през 2028 г. е 2,1 млрд. евро.

Новото дългово финансиране ще подпомага специфични програми в секторите ВиК, регионално развитие, отбрана, здравеопазване, енергетика и иновации, предвижда още стратегията

Бюджетът на НЗОК 2026

  • Общо приходи и разходи - 5,571 млрд. евро, увеличение с 15% спрямо 2025 г.
  • Здравноосигурителни плащания - 4,985 млрд. евро (+9,9%).
  • Централният бюджет ще осигури допълнителни трансфери за здравни дейности - 260 млн. евро.
  • Ежемесечен трансфер от МЗ - 98,717 млн. евро за дейности извън задължителното здравно осигуряване.
  • Осигурителната вноска остава 8%.

Дир.бг