Преди около две години и половина дузина висши германски офицери се събират в военна база в Берлин, за да работят над таен план за война с Русия. Сега те бързат да го приложат, пише в. "Уолстрийт Джърнъл" (WSJ).

Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. сложи край на десетилетия на стабилност в Европа. Оттогава регионът се впусна в най-бързото военно натрупване от края на Втората световна война. Но изходът от една бъдеща война няма да зависи само от броя на войските и оръжията на бойното поле.

Той ще зависи и от успеха на грандиозна логистична операция, каквато се разработва в OPLAN DEU (Оперативен план Германия) - класифициран документ от 1200 страници.

Планът описва подробно как 800 000 германски, американски и други войници от НАТО ще бъдат прехвърлени на изток към фронтовата линия. Той очертава пристанищата, реките, железопътните линии и пътищата, по които ще пътуват, и как ще бъдат снабдявани и защитени по пътя.

На по-високо ниво планът е най-ясното проявление досега на това, което неговите автори наричат "цялостен обществен подход" към войната. Това размиване на границата между цивилната и военната сфера бележи завръщане към мисленето от времето на Студената война, но актуализирано, за да отчете новите заплахи и препятствия - от остарялата инфраструктура на Германия до неадекватната законодателна уредба и по-малката армия - проблеми, които не са съществували по онова време.

Германски официални лица заявиха, че очакват Русия да бъде готова и склонна да атакува НАТО през 2029 г. Но поредица от шпионски инциденти, саботажни атаки и нарушения на въздушното пространство в Европа, много от които западните разузнавателни служби приписват на Москва, сочат, че тя може да се готви да нападне по-рано.

Анализаторите също смятат, че евентуално примирие в Украйна, за което САЩ настоява тази седмица, би могло да освободи време и ресурси за Русия да подготви ход срещу членовете на НАТО в Европа.

Ако успеят да повишат устойчивостта на Европа, планиращите смятат, че не само ще гарантират победата, но и ще намалят вероятността от война.

Сцена за война

Географското положение на Европа означава, че НАТО ще разчита силно на германските пристанища, железопътни линии и пътища в конфликт с Русия.

"Целта е да се предотврати война, като ясно се покаже на нашите врагове, че ако ни атакуват, няма да успеят", казва висш военен офицер и един от първите автори на плана.

Мащабът на промяната, която сега е необходима, е демонстриран тази есен, някъде в източната част на Германия.

Там военният концерн Rheinmetall е създал полеви лагер за 500 войници, с казарми, 48 душ кабини, пет бензиностанции, полева кухня, наблюдение с дронове и въоръжени охранители, проверени за руско и китайско влияние. Лагерът е построен за 14 дни и разглобен за седем.

"Представете си, че се изгражда малък град от нулата и се разглобява само за няколко дни", казва Марк Лемерман, директор по продажбите в логистичния бизнес на Rheinmetall.

Концернът наскоро е подписал договор за 260 милиона евро за преоборудване на германските войски и тези на НАТО, като част от усилията на военните частният сектор да е по-въвлечен в плана.

Някои от най-големите препятствия пред създателите на плана в Германия са нематериални: тромави правила за възлагане на обществени поръчки, тежки закони за защита на личните данни и други разпоредби, създадени в по-мирно време.

Изпълнението на плана изисква промяна в манталитета, загърбване на навици, натрупани от почти цяло поколение. "Трябва да се научим отново на онова, което сме забравили", казва Нилс Шмид, заместник-министър на отбраната. "Трябва да намерим хората в пенсия, за да ни разкажат как сме го правили тогава."

Тревожен инцидент

Участък от федералната магистрала А44 между селата Щайнхаузен и Бренкен в Западна Германия е метафора за това как Европа е понижила бдителността си през последните четири десетилетия на мир - и какво е необходимо, за да я повиши отново.

За разлика от други места по автомагистралата, средната лента на този 5,5-километров участък не е покрита с трева, а с твърд асфалт. Паркингите за почивка са необичайно големи и със странна форма. Няма надлези или електропроводи.

Десетки такива участъци са били построени по време на Студената война, за да се използват като аварийни писти за кацане. Под паркингите са били заровени резервоари с керосин. Мантинелите са можели да се откачат и за минути да се инсталира мобилна кула за контрол на въздушното движение.

Така наречената инфраструктура с двойно предназначение е била норма в Германия по време на Студената война. Подобно на задължителната военна служба, което е означавало, че гражданският и военният живот са били тясно свързани, магистралите, мостовете, гарите и пристанищата са проектирани да служат като военни активи, ако се наложи.

След това Студената война приключва, както и необходимостта от инфраструктура с двойно предназначение. Тунелите и мостовете, построени след това, често са твърде тесни или нестабилни, за да поемат военни конвои. През 2009 г. Берлин е отменил изискванията за знаци, показващи военните превозни средства, които пътищата могат да поемат.

Дори инфраструктурата от епохата на Студената война не винаги е използваема. Берлин оценява, че 20% от магистралите и над една четвърт от магистралните мостове се нуждаят от ремонт поради хронично недофинансиране. Пристанищата на Германия в Северно и Балтийско море се нуждаят от ремонт на стойност 15 милиарда евро, включително 3 милиарда евро за модернизация с двойно предназначение, като укрепване на доковете.

Такава неравномерност би ограничила свободата на движение на военните в случай на война. Тесните места на картата на мобилността на военните са сред най-строго пазените тайни на плана.

"Това води до обходни пътища, закъснения и излага на риск човешки животи", казва Яник Хартман, асоцииран сътрудник в колежа по отбрана на НАТО в Рим и експерт по военна мобилност. Неотдавнашен, малко популяризиран, но значим инцидент подчертава проблема.

В нощта на 25 февруари 2024 г. товарният кораб "Rapida" под холандски флаг се блъсна в железопътен мост над река Хунте в северозападна Германия, прекъсвайки железопътния трафик.

Железопътният оператор Deutsche Bahn построи временен мост, който беше открит два месеца по-късно, но през юли беше ударен от друг кораб, което отново прекъсна железопътния трафик за още един месец.

Въпреки че тези инциденти бяха отразен само в местните новини, те предизвикаха паника в НАТО. Причината: мостът се намираше върху единствената железопътна връзка, обслужваща пристанището Норденхам на Северно море, единственият терминал в Северна Европа, който по това време имаше лиценз да обработва всички доставки на оръжие за Украйна.

И в двата случая служителите по сигурността не откриха признаци за умишлено действие.

Въпреки това доставките на боеприпаси бяха блокирани в продължение на седмици и част от товара трябваше да бъде претоварен обратно на корабите. Според доклад на Министерството на отбраната пред Конгреса, висшето военно командване на САЩ в Европа е било принудено да премести пратките в полско пристанище.

"Много пристанища имат само една железопътна линия към вътрешността на страната. Това е слабост", казва Холгер Баник, главен изпълнителен директор на Niedersachsen Ports, която притежава няколко пристанища в Долна Саксония.

В краткосрочен план подобряването на устойчивостта означава да се извлече максимална полза от съществуващите пътни и железопътни мрежи. В по-дългосрочен план Берлин планира да похарчи 166 милиарда евро до 2029 г. за инфраструктура, включително над 100 милиарда евро за дълго пренебрегваните железопътни линии, и да даде приоритет на инфраструктурата с двойно предназначение.

Нещата не вървят по план

Усилията да се подготви Германия за война започнаха дни след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., когато германският канцлер Олаф Шолц обяви фонд за превъоръжаване в размер на 100 милиарда евро, и определи решението като Zeitenwende ("епохална промяна").

По-късно същата година Бундесверът създаде Териториално командване, което да ръководи всички операции на територията на страната, и възложи на неговия командир, генерал-лейтенант Андре Бодеман, ветеран от Косово и Афганистан, да изготви OPLAN.

В случай на война с Русия Германия вече няма да бъде държава на фронтовата линия, а база за операции. Освен с влошената инфраструктура, тя ще трябва да се справя и с намалената армия и нови заплахи като дроновете.

"Бежанци и подкрепления ще се леят от противоположни посоки. Потоците ще трябва да бъдат канализирани, което Бундесверът не може да направи сам, особено докато воюва", казва Клаудия Майор, ръководител на трансатлантическите инициативи за сигурност в Германския фонд "Маршал" на Съединените щати.

Това означава, че военните ще трябва да се обединят с частния сектор и гражданските организации в мащаб, какъвто не са правили досега.

До март миналата година, въз основа на обратната връзка от разширяващия се кръг от министерства, правителствени агенции и местни власти, екипът на Бодеман е завършил първата версия на плана.

Сега е дошло времето да се приложи на практика.

Докато новото правителство на Мерц обявяваше план за разходи за отбрана в размер на 500 млрд. евро и връщане към наборната военна служба през тази година, Бундесверът работи в тайна - информира болниците, полицията и агенциите за помощ при бедствия, сключва споразумения с федералните провинции и оператора на автомагистралите и изготвя транзитни маршрути за военни конвои.

В края на септември в Хамбург се проведе военно учение, наречено "Red Storm Bravo", за да се отработи сътрудничеството между Бундесвера и полицията, пожарната и службите за гражданска защита.

Сценарият е миниатюрен OPLAN в действие: 500 войници от НАТО трябва да се приземят в пристанището, за да сформират конвой от 65 превозни средства, който да се отправи на изток през града. Те трябва да отблъскват опити за блокиране на пристанището, атаки с дронове и протести.

Малко преди полунощ конвоят тръгва към града. Тогава нещата започват да се развиват по различен начин. Конвоят винаги се движи като блок: след като пресече кръстовище, не спира, независимо от цвета на светофара. Никое гражданско превозно средство не трябва да може да се вмъкне в него.

Но когато колоната преминава през контролния пункт, офицерите отстрани се гневят от големите разстояния между превозните средства. По-късно, черен дрон, бръмчащ над главите им, предизвиква кратка суматоха, преди някой да потвърди по радиото, че е на Бундесвера.

След това протестиращи изскочат от храстите и се залепват за асфалта пред превозните средства. Инцидентът е част от учението, а демонстрантите са резервисти.

На войниците не е позволено да се намесват. Полицията, на която е позволено, се оказва, че няма необходимите разтворители, за да отлепи "протестиращите".

Отнема две часа превозните средства да продължат движението си. Тогава вече е ранна сутрин и конвоят е изминал само около 10 км.

Нарастващ саботаж

Недостатъците на законодателството в мирно време също затрудняват Германия да се защити от саботаж - една от най-големите заплахи, пред които е изправен OPLAN.

Такива случаи вече има. Десетки атаки, от палежи до разкъсани кабели, са насочени към железопътната система през последните години. През октомври съд в Мюнхен осъди на затвор мъж за планиране на саботаж на военни съоръжения и железопътна инфраструктура в полза на Русия. Тази седмица Полша заяви, че Русия стои зад експлозия, която е повредила железопътни релси в източната част на страната.

Германските вътрешни разузнавателни агенции заявиха, че само през миналата година са проверили почти 10 000 служители на оператори на критична инфраструктура.

"Ако Германия ще бъде хъб на НАТО, тогава като враг бих искал да се насоча към това: да блокирам пристанищата, да прекъсна електрозахранването, да прекъсна железопътния транспорт", казва Паул Щробел, ръководител на отдела за връзки с обществеността на Quantum Systems, производител на дронове за наблюдение, подкрепян от Питър Тийл, който води преговори с Бундесвера за осигуряване на защита на конвои и инфраструктура за OPLAN.

Quantum Systems, един от най-големите и успешни стартъпове в областта на отбраната в Германия, е доставил стотици дронове в Молдова и Румъния, а хиляди от тях летят всеки ден в Украйна, казва Щробел. Досега обаче е продал само 14 на Бундесвера.

Една от основните причини за това е остарялото законодателство. Дроновете, продадени на германската армия, не могат да летят над населени райони. Законът изисква също така да имат сигнални светлини. "Това има смисъл при гражданско използване, но противоречи на целта в военна среда", казва Щробел.

Бундесверът е оптимистичен за напредъка си. "Като се има предвид, че започнахме от нулата в началото на 2023 г., ние сме много доволни от това, което сме постигнали до днес", казва офицерът и съавтор на OPLAN.

Фридрих Мерц обяви завръщането на Германия, за да защитава свободата и мира в Европа
Виж още
Фридрих Мерц обяви завръщането на Германия, за да защитава свободата и мира в Европа

Но както показват последните стрес тестове, все още има какво да се направи, за да се приведат планът и реалността в съответствие. Най-голямата несигурност, пред която са изправени планиращите, е колко време имат на разположение.

Предвид рязкото увеличение на саботажите, кибератаките и нарушенията на въздушното пространство, разликата между мир и война изглежда все по-неясна. "Заплахите са реални", заяви канцлерът Фридрих Мерц пред бизнес лидери през септември, като допълни: "Не сме във война, но вече не живеем в мир".

Дир.бг