Микропластмасата вече е откривана навсякъде - в човешките органи и мозъка, в най-дълбоките океански падини и дори в изолирани пещери. Ново изследване показва, че нейното въздействие върху живите организми може да е далеч по-значимо, отколкото се смяташе досега.

Учени от университета "Карлтън" в Отава и Националния център за изследване на дивата природа в Канада установяват, че щурци, хранени с храна, замърсена с микропластмаса, увеличават размерите си до 25 пъти само за седем седмици. Резултатите са публикувани в списание Environmental Science & Technology.

Още по-притеснителното е, че насекомите са имали избор между чиста храна и такава, съдържаща пластмаса. В началото те не правят разлика, но след около девет дни започват ясно да предпочитат замърсената храна.

С нарастването на телата им се увеличават и устните им апарати, което им позволява да поемат все по-големи пластмасови частици. Изследователите отбелязват, че след като дадена частица стане достатъчно малка, за да бъде погълната, щурците продължават да я консумират до края на живота си.

Проучването показва и още по-тревожен ефект - по време на храносмилането микропластмасата се раздробява до нанопластмаса, която е още по-трудна за откриване и потенциално по-опасна за екосистемите.

Подобни ефекти вече са наблюдавани и при други организми, включително морски охлюви, земни червеи и дори ларви на насекоми в Антарктида - едно от най-изолираните места на планетата. Макар концентрациите там да са по-ниски, учените установяват, че пластмасата вече е част от хранителната верига.

Според изследователите засега няма масова смъртност или срив в метаболизма на тези насекоми, но самият факт, че микропластмаса достига дори до антарктическите екосистеми, е ясен сигнал за мащаба на проблема.

Както обобщават учените, това откритие показва не просто колко широко разпространена е микропластмасата, а колко дълбоко вече е проникнала в живия свят.

Дир.бг