Изправени пред политическите и икономическите атаки на американския президент Доналд Тръмп през изминалата година, европейските лидери отговориха с ласкателства, кралски приеми и обещания да закупят повече оръжия и втечнен природен газ от САЩ. Но докато мнозина смятаха, че са разгадали кода за подход към Тръмп, американските атаки срещу Европа само се усилиха с времето. Миналия месец Тръмп представи предложение за мир в руско-украинския конфликт от 28 точки, без да се консултира с Украйна. Сега Националната стратегия за сигурност на САЩ твърди, че Европа е в "икономически упадък" и преживява "цивилизационно заличаване", и открито подкрепя партии, враждебни към Европейския съюз.

Това не са несвързани импулси. Взети заедно, те се обединяват в стратегия, създадена за реализиране на геоикономическите амбиции на администрацията на Тръмп: пълна регулаторна свобода за технологичните компании от Силициевата долина в Европа и търговско презареждане с Русия за сметка на украинския и европейския суверенитет.

Както желанието на администрацията на Тръмп да отвори Русия за американски инвестиции, така и желанието й да запази Европа отворена за американските технологични компании изискват едно и също нещо: фундаментално отслабване на ЕС. В работата си за постигането на тази цел крайнодесни партии в Европа представляват не само идеологически съюзници, но и ключова част от бизнес плана.

Европейските наблюдатели са обезпокоени от много аспекти на мирното предложение на Тръмп за Русия и Украйна. Но една нова подробност би трябвало да бъде особено тревожна. В. "Уолстрийт Джърнъл" наскоро съобщи, че преговарящите от екипа на Тръмп вече не искат да използват замразените руски активи за възстановяването на Украйна. Вместо това те смятат, че парите биха могли да послужат като инвестиционен капитал за по-широка икономическа реинтеграция на Русия. По-конкретно, това би позволило на американските фирми да придобиват активи или да влизат в съвместни предприятия, като използват европейски фондове. Според информациите този план е бил обсъден в Маями между преговарящия екип на Тръмп и руските му колеги като част от дискусията за изваждането на руската икономика от 2 трилиона долара "от изолация".

В този контекст програмата на Тръмп прилича по-малко на дипломатическа рамка за мир и повече на план за корпоративно реструктуриране: възстановяване на газопровода "Северен поток 2", повторно включване на Exxon в газовия проект "Сахалин", придобиване на затруднени руски енергийни компании като "Лукойл" и разработване на проекти за добив на газ и редки земни елементи в Арктика. Очакванията на САЩ са, че нормализирането на отношенията с Русия ще създаде търговско пространство за американските компании да се възползват от предимствата на първите в сектори, от които европейците са били изключени.

Но тези проекти биха били най-печеливши, ако Европа отново отвори пазарите си за Русия, особено за руската енергия. Това означава, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат отслабени, лицензирането трябва да бъде облекчено, а политическата съпротива в рамките на ЕС трябва да бъде преодоляна. Накратко, мирният план на Тръмп за Украйна е политически инструмент, който ще отключи редица изгодни търговски сделки. А европейските правителства и институциите на ЕС стоят на пътя му.

Всъщност технологичните гиганти от Силициевата долина също виждат Брюксел като сериозна заплаха за своите бизнес модели. Докато администрацията на Тръмп настоява за пълна дерегулация на компаниите за изкуствен интелект в САЩ, Европейският съюз и неговите държави-членки запазват ангажимента и капацитета си да регулират големите технологични компании.

Администрацията на Тръмп засили атаките си срещу Европа, след като ЕС наложи глоба от 140 милиона долара на X на Илон Мъск за манипулативен дизайн и липса на прозрачност. Като част от по-широка регулаторна офанзива, Брюксел разследва и Meta и Google за функциите на изкуствения интелект, достъпа до данни и доминирането на платформите. Както наскоро написа Ед Лус във "Файненшъл Таймс", когато предприемачите от Силициевата долина и екипът на Тръмп погледнат към Европа, "те виждат само препятствия, които трябва да бъдат преодолени". И тук силен ЕС е най-голямата пречка пред по-широкия бизнес план на администрацията.

Как може Европа да отговори на тази атака? Основният проблем е, че докато Русия продължава своята офанзива в Украйна, зависимостта на Европа от САЩ в областта на сигурността дава на администрацията на Тръмп значителна възможност за ескалация. Континентът сега се намира в положението да преговаря за гасенето на пожар в собствения си двор, докато пожарникарят обмисля сключването на сделка с подпалвача.

В тази ситуация европейските лидери трябва да дадат единна и решителна отговор. Това започва с яснота относно това, което Европа очаква от Вашингтон. Разумна отправна точка е твърдото зачитане на червените линии на Европа по отношение на Русия и Украйна, както и прекратяване на намесата на САЩ във вътрешните политически дела на Европа. За да подкрепят тази позиция, европейците трябва да предложат и свой собствен мирен план за Украйна.

Европейските лидери не могат да си позволят да бъдат разделени или манипулирани да правят едностранни отстъпки в преговорите със Съединените щати. По отношение на цифровата политика Европейската комисия има пълна компетентност и трябва да използва тази власт решително. Координацията на политиката по отношение на Украйна и Русия чрез официалните структури на ЕС обаче вече не е възможна, като се има предвид, че Унгария и Словакия със сигурност ще действат като саботьори.

В бъдеще европейските лидери трябва да работят чрез неформална коалиция от държави-членки, които споделят обща програма. Такова обединение вече съществува в зародишна форма: лидерите на Германия, Финландия, Франция и Италия отдавна координират дипломатическите си контакти с Тръмп. Сега тази група трябва да се разшири, за да включи Дания, Полша, Нидерландия, Норвегия и други държави от ЕС с подобни възгледи. Неотдавнашното решение на ЕС да удължи санкциите с квалифицирано мнозинство от гласовете е важна стъпка за преодоляване на потенциалните пречки.

В момента ЕС контролира по-голямата част от замразените суверенни активи на Русия, както и правните механизми, необходими за използването на неочакваните печалби от тях. Съединените щати не могат да приложат плана си за Русия без европейски правни решения и финансова инфраструктура. По този начин Европа има реално влияние в това отношение и трябва да бъде готова да го използва.

Освен това европейците трябва да разработят координиран списък с европейски активи, които Съединените щати ценят и не искат да загубят. Това би означавало да се разгледат държавите членки и единният пазар на ЕС като един от най-големите отворени пазари в света за американските технологични компании, агробизнеса, услугите и цифровите платформи. Вашингтон също зависи от Европа в широк спектър от други области, включително за важни суровини в областта на съвременното производство и веригите за доставки на критични технологии.

И накрая, Европа се нуждае от последователна публична позиция, за да противодейства на политическата намеса на САЩ, осъществявана чрез подкрепата за крайнодесни партии. Основната аудитория на тази позиция трябва да бъдат самите европейци. Вместо да се ангажират в културна война с Вашингтон или с крайнодесните сили, европейските лидери трябва да подчертаят търговските мотиви, които стоят в основата на атаките на администрацията на Тръмп срещу Европа.

Европа има влияние върху САЩ, но то става значимо само когато се обедини и се приложи стратегически. Ако Европа не успее да се обедини и да отвърне на удара, ще открие, че собствените й активи, собственият й пазар и собствените й политически институции се използват срещу нея.

Dir.bg