Приемането на еврото в България носи със себе си надежди за нов инвестиционен ръст, но реалността е сложна. Много специалисти предупреждават, че въвеждането на общата европейска валута не е магическото решение за всички проблеми на страната. То може да даде тласък за нови инвестиции, изравнявайки условията с другите държави членки на ЕС, но не решава основните структурни и управленски предизвикателства, с които България се сблъсква.

Според икономиста Любомир Дацов "Въвеждането на еврото предлага уникален шанс за България да се позиционира като атрактивен инвестиционен хъб на Балканите. Очакваме растеж на инвестициите с около 20% в следващите години, стига да действаме адекватно и стратегически."

"С постоянните икономически реформи и интеграцията в единния пазар на ЕС, условията за финансиране и бизнес ще станат по-привлекателни", добавя той.

Икономистът Илия Лингорски заяви "Ако се проведат необходимите реформи в управлението и се подобри бизнес средата, инвестиционният интерес може да нарасне значително - до 15-25% годишно в период след въвеждането на еврото." Според него "Реални пазарни условия и подобреното доверие от страна на инвеститорите са ключови компоненти за успешната реализация на този план."

Подобна е тезата и на икономиста Румен Гълъбинов: "Въвеждането на еврото ще ни донесе не само финансова стабилност, но и инвеститорски интерес. Прогнозите сочат, че инвестициите могат да нараснат с 10-20% след 2025 г." И според него обаче това ще се случи "С по-добра сигурност и предвидимост в икономиката, при което много инвеститори ще търсят възможности в България."

От Европейската комисия също подчертаха, че "Приемането на еврото е стратегически важен ход за България и може да привлече енергийни и технологични инвестиции, повишавайки интереса сред международните инвеститори." Според представители на ЕК правилното управление и рестрикции ще увеличат инвеститорския интерес, а очакваните темпове на ръст на инвестиции са около 10% годишно

Очакванията за повишен инвестиционен интерес в България след въвеждането на еврото носи със себе си много надежди, но също така и рискове. Научените уроци от опита на други държави и активната политика за подобряване на бизнес средата ще бъдат от основно значение за успешното реализиране на прогнозите за ръст на инвестициите. При правилните действия от страна на правителството и бизнеса, България може да привлече значителен инвестиционен поток, стратегически важен за нейното икономическо развитие.

Какви са рисковете и как да ги преодолеем

За да се реализират тези очаквания, страната трябва да се справи с много стари проблеми и да създаде среда, благоприятна за растеж на бизнеса и привличане на инвестиции. Простото въвеждане на нова валута не е панацея, а напротив - предизвикателство, което изисква задълбочени реформи и стратегическо планиране. Широко разпространено сред част от политиците е мнението ,че въвеждането на еврото може да бъде катализатор за инвестиции, но само при условие че държавната политика е последователна и прозрачна. Има нужда от реформи, за да превърнем България в желана дестинация за бизнес, твърдят те.

Лошата държавна политика, липсата на ясна стратегия, корупцията и корпоративни интереси определено могат да блокират притока на инвестиции в България. Наличието на несигурности и икономически рискове, породени от непредсказуемост и корупционни практики, прави България по-малко атрактивна за чуждестранните инвеститори. Много експерти подчертават, че за да се увеличи инвестиционният интерес, е необходимо повишаване на прозрачността и реформите в управлението.

"Въпреки потенциалните ползи от еврото, България трябва спешно да разработи ясна стратегия за привлекателност на инвестициите. Липсата на такава стратегия в момента е пречка пред икономическия растеж", коментира икономистът Любомир Дацов.

Според икономиста Румен Гълъбинов е необходимо правителството да демонстрира ангажимент към борба с корупцията и да осигури сигурност на инвеститорите. "Без тези стъпки, дори и еврото да бъде въведено, не можем да очакваме значителни ефекти", подчертава той.

От Европейската комисия също смятат, че България разполага с много ресурси и потенциал, но за да окуражи инвестициите, е важно да се справи с проблемите на корупцията и недоверието в институциите.

Добрите примери в Европа

В последните две десетилетия, много държави, които се присъединиха към Еврозоната, отбелязаха значителен ръст на инвестиционния интерес.

Словения, която влезе в еврозоната през 2007 г., привлече значителни чуждестранни инвестиции, особено в производствения сектор и IT индустрията. Инвестициите в инфраструктура и образование също доведоха до подобряване на бизнес климата.

Естония влезе в еврозоната през 2011 г и с въвеждането на еврото укрепи своята финансова стабилност и увеличи доверието на инвеститорите. Страната създаде технологичен хъб, който привлече много стартиращи компании и инвестиции в IT и дигитални услуги.

Латвия влезе в еврозоната през 2014 г и се радва на ръст в инвестициите, благодарение на подобрения в бизнес средата и управленските практики. Секторите на логистиката и информационните технологии привлякоха значителен интерес.

По мнението на икономистите има конкретни добри практики в управлението на тези държави, които в допълнение към имиджовите ползи и гаранциите на Еврозоната създават привлекателна среда за инвеститорите.

Стабилна макроикономическа среда: Държавите, които показват стабилност в икономическите си показатели, успяват да привлекат повече инвестиции. Поддържането на ниска инфлация и устойчив фискален мениджмънт е ключово.

Прозрачност и антикорупционно законодателство: Страните, които въведоха строг контрол върху корупцията и предоставиха прозрачни регулации, успяха да увеличат доверието на инвеститорите.

Инвестиции в инфраструктура: Развита транспортна и информационна инфраструктура е важен фактор за привлекателността на държавата за чуждестранни инвеститори.

Образование и квалификация на работната сила: Съсредоточаването на усилия в образованието и обучението увеличава наличността на квалифицирани работници, което е привлекателно за компаниите.

Период на инвестиционен бум в България

Историята на инвестициите в България предлага контекст, в който действията и решенията не винаги дават желаните резултати.

В периода от 2004 до 2008 година, когато България стана член на Европейския съюз, страната преживя период на висок ръст на инвестициите. Чуждестранните преки инвестиции в този период достигнаха около 10% от БВП, а абсолютната стойност на инвестициите надмина 10 милиарда евро. Този бум бе задвижен от надеждите и очакванията, свързани с членството в ЕС, както и от по-добрата икономическа среда и интеграция в европейските пазари.

Спад на инвестициите

През последните години обаче, ситуацията се промени. Нивото на чуждестранните инвестиции спадна значително. Към момента, инвестициите не достигат дори 5% от БВП, а абсолютната им стойност е около 3-4 милиарда евро на година. Това представлява спад от повече от 50% в сравнение с нивата преди финансовата криза.

Причините за този спад са комплексни и многообразни. Първо, несигурността в политическата среда, кризата с корупцията и управленските скандали, повлия на доверието на инвеститорите. Второ, икономическите реформи не се реализираха в необходимата степен, за да подобрят бизнес климата. Трето, конкуренцията от други балкански държави, които предлагат по-привлекателни условия за инвестиции, доведе до пренасочване на интереса на инвеститорите.

Присъединяването към Еврозоната не е панацея и това се доказва от въвеждането на плосък 10% данък през 2008 година. Това решение беше обяснено пред обществото именно с надеждата, че така ще се привлекат повече инвеститори в страната. Въпреки първоначалния оптимизъм, ръстът на инвестициите не се реализира в очакваните размери. Основни причини за това е лошата бизнес среда - недостиг на квалифицирана работна сила, корупция, административна бюрокрация, както и недостатъчно развитие на инфраструктурата.

"Инвестиционният климат в България е затруднен от корупционни практики, които спокойно можем да наречем системни. За да привлечем реални инвестиции след въвеждането на еврото, трябва да премахнем тези бариери и да създадем предвидима среда.", коментира икономистът Илия Левков.

Потенциалът на страната ни за привличане на инвестори

В България, страна с динамична икономика и стратегическо географско положение, определени сектори предлагат значителни възможности за привлекателни инвестиции.

Следвайки тенденциите на глобалния пазар, инвестиционният интерес към България нараства, особено в области като информационните технологии, зелената икономика и недвижимите имоти.

България се утвърди като хъб за софтуерни разработки и стартиращи технологии. Технологичният сектор, възползвайки се от добре образованата работна сила и ниските оперативни разходи, продължава да бъде в центъра на вниманието на чуждестранните инвеститори.

Устойчивата енергия и технологиите за опазване на околната среда са нови области с потенциал за инвестиции.

Здравеопазването и биотехнологиите също са обект на инвестиционен интерес. Иновативни медицински решения и фармацевтични технологии са с потенциал да привлекат внимание.

Същевременно, устойчивото земеделие и иновации в хранителната индустрия също представляват интерес, благодарение на високото търсене за качествени и органични продукти. Инвестициите в устойчиво земеделие и хранителни технологии са възможни и благодарение на богатите на ресурси земеделски площи.

В допълнение, строителството и имотният пазар, особено в туристически райони, показват значителен потенциал за растеж. С увеличеното внимание към тези сектори, България има възможността да се утвърди като ключова дестинация за инвестиции в региона.

Какво трябва да направи България

За да се реализира този потенциал, управлението на страната ни трабва да направи няколко важни стъпки и да реализира важни реформи.

Подобряване на бизнес средата: Намаляване на бюрокрацията и подобряване на услугите, свързани с регистрирането на нови компании и предоставянето на необходимите разрешителни.

Инвестиции в инфраструктура: Усилено инвестиране в транспортна, енергийна и дигитална инфраструктура за привличане на инвеститори.

Стимулиране на иновации: Подпомагане на стартиращи компании и иновационни проекти, особено в IT сектора и индустриите на бъдещето.

Потребителското търсене и покупателната способност на българите също играят важна роля за привлекателността за инвеститорите. Високата покупателна способност е важна за стимулиране на търговията и услугите, докато по-ниската може да ограничи растежа на определени сектори.

Инвестициите носят не само икономически ползи, но също така и социални и екологични преимущества, които могат да бъдат реализирани само чрез подходяща стратегия и политика. Лошата държавна политика, корупцията и недостатъците в управлението несъмнено могат да намалят привлекателността на България за външни инвеститори. За да се възползва от потенциалните предимства от въвеждането на еврото, страната трябва да предприеме значителни стъпки за подобряване на бизнес средата и засилване на прозрачността в управлението.

Дир.бг