Все повече хора се оплакват в социалните мрежи от „социално претоварване“ и усещането, че нямат енергия. Зад тези оплаквания обаче се крият различни причини, обяснява Джефри А. Хол, учен от Университета на Канзас в САЩ, който изследва моделите на човешко взаимодействие и ролята на дигиталните технологии в тях. В интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ той очертава няколко научни подхода към понятието „социална енергия“.

Една от разпространените идеи свързва социалната енергия с екстровертността – схващането, че хората, които обичат да са сред други, разполагат с повече от нея. В този модел социалната енергия е част от личностния тип. Съществува и много по-старото понятие за виталност, използвано още в Античността, което описва своеобразен енергиен резерв у всеки човек. Този резерв може да бъде възстановяван чрез грижа за себе си. Третият модел разглежда въпроса по-прагматично – като класически разход на енергия. Хората имат енергия, защото изгарят калории, а за да я възстановят, имат нужда от сън, почивка, храна и течности.

В този смисъл социалните взаимодействия също изискват енергия. Близостта с други хора винаги е свързана с определено ниво на възбуда – мислим активно, напрягаме тялото си, понякога дори се изпотяваме. Всяка подобна възбуда означава разход на енергия. Всеки, който е лежал буден цяла нощ, анализирайки как е трябвало да се държи по време на вечеря с колеги, знае колко изтощителни могат да бъдат социалните тревоги. Степента на този разход обаче зависи силно от вида на взаимодействието.

Дали една социална ситуация ни изтощава или ни дава усещане за заряд, зависи от редица фактори – колко дълго продължава контактът, с кого общуваме, дали сме влезли в ситуацията по собствено желание и доколко тя ни е позната. Колкото по-предсказуема, близка и приятна е комуникацията, толкова по-малко социална енергия е необходима. Колкото по-малко се тревожим как ни възприемат другите, толкова по-спокойни се чувстваме.

Често хората казват, че едни контакти им „дават“, а други им „отнемат“ енергия. Според Хол тук объркването идва от смесването на енергията с емоциите. Конфликтите или усещането, че не сме харесвани, водят до енергиен спад, съпроводен с негативни чувства. Приятното общуване с близки хора също изисква енергия, но е съпътствано от положителни емоции – чувство за принадлежност и свързаност. Тогава хората казват, че имат повече енергия, но всъщност се чувстват добре, докато я изразходват.

Избягването на напрегнати ситуации и конфликти не е решение. Еволюционно хората са зависими от социалните контакти и взаимната подкрепа. Емпатията и грижата за другите са изтощителни, но намаляват чувството за самота и в дългосрочен план дори пестят енергия. Освен това пълното избягване на неприятни социални ситуации е невъзможно, най-малкото заради необходимостта от работа и изкарване на доходи.

Съществува и т.нар. положителен социален стрес. Грижата за другите, оказването на подкрепа, доброволческата дейност изискват значителен разход на социална енергия, но в замяна носят по-силно усещане за смисъл, принадлежност и връзка със света. Проблемите възникват в крайностите. Изследванията на самотата показват, че хората с много малко социални контакти често се чувстват хронично уморени, въпреки че почти не изразходват социална енергия. В другия край са хората с претоварен график и изключително активен социален живот – те също са изтощени. Най-здравословна е средата, в която социалният стрес остава в умерени граници.

На този фон съвременният парадокс между самотата и социалното претоварване изглежда по-разбираем. Хората се различават. Освен това днес мнозина преживяват постоянен енергиен разход, който възприемат като „празна социална батерия“. Проучване на университета в Гент показва, че усещането за непрекъсната достъпност чрез мобилни устройства, особено в работен контекст, води до трайна умора. Работата сякаш никога не приключва – имейли се проверяват вечер, съобщения от началници пристигат и през уикенда. В резултат социалните нужди се изтласкват на заден план.

Допълнително напрежение внася и начинът, по който се говори за отношенията. Когато се използва натоварваща терминология като „инвестиране“ във връзките, „работа“ върху партньорството – срещите с приятели започват да приличат на още една задача за отмятане. Това може да има обратен ефект, въпреки че социалните контакти са ключови за здравословния начин на живот.

Социалният живот днес е и по-структуриран, и по-натоварен. Родителите прекарват значително повече време в организиране и придружаване на децата си в различни дейности. В много семейства тази тежест пада основно върху жените, които едновременно работят и отговарят за социалната „логистика“. В същото време условията на труд за много хора стават по-несигурни, особено в групите с по-ниски доходи, където често се работи на няколко места. Това оставя по-малко ресурси за социални контакти.

Социалните мрежи също играят двойствена роля. Те все по-рядко са пространство за истинско общуване и все по-често служат за пасивна консумация на съдържание. Много хора ги използват, за да се отпуснат след напрегнат ден, но ефектът е обратен – мозъкът ни се изтощава от стотиците стимули, които го заливат за отрицателно време. Смартфонът събира на едно място работни имейли, групови чатове и новини от целия свят, създавайки постоянен натиск. За да бъде „презаредена“ социалната батерия, понякога е необходимо просто да се прекъсне връзката.

Дарик