Безработицата продължава да намалява и към края на годината достига до 3,2%, отчитат от националната статистика. В същото време обаче броят на хората, които остават извън пазара на труда е почти равен на броя на работещите и продължава да се увеличава.

Над 2,4 млн.  души у нас остават извън пазара на труда. Над 40% от тях са учащи и затова не работят, остават обаче близо 60%, за които обясненията са различни – от пълна демотивация до работа на черно.
 
"Определено не става въпрос само за сив сектор, това са хора от така наречените малцинствени групи в страната, хора със специални потребности, на които интегрирането на пазара на труда е значително по-трудно. От една страна, заради различните техни потребности, но и от друга, че нашия пазар на труда не е пригоден за техните нужди”, споделя пред БНТ Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ.

Според бизнеса, именно хората извън пазара на труда са една от възможностите за набавяне на допълнителни кадри.

"Винаги може да се търси потенциала на хората, които остават извън пазара на труда – това е едно желание на бизнеса от много години”, на мнение е Жасмина Саръиванова, директор "Социален диалог" в БСК.

В селата безработицата е близо 3 процентни пункта над тази в градовете. Най-много са безработните със средно образование следвани от тези с основно и без образование.

Според изчисленията на работодателите у нас обаче, недостигът на кадри е над 300 хиляди души и затова все по-често бизнесът стига до внос на кадри.

Според синдикалните организации резерв, който може да се търси у нас и който би бил по-добър вариант от вноса на нископлатени работници, е завръщането на българите от чужбина.

"Друг фактор, който обезкуражава хората от това да останат и да се развиват в България, е усещането за много висока корупция, за нечестно израстване кариерно”, споделя експертът в КНСБ.

Националната статистика показва и още една продължаваща тенденция – все повече хора продължават да работя и след пенсия.

Днес.бг