Най-голямата военна армада на САЩ от времето на войната в Ирак (2003 г.) е съсредоточена около Иран. Още един атомен самолетоносач, USS "Джералд Форд", вече е в Средиземно море. Американският президент Доналд Тръмп говори за преговори с Техеран по иранската ядрена програма, но в същото време заплашва: без сделка на мюсюлманските духовници ги очаква "лошо". Въпросът на световната политика в момента е: защо Тръмп бави заповедта за атака? - пише в. "Билд".

Президентът на САЩ явно се е поставил в затруднено положение: след заплахите и мащабните военни усилия отстъплението би било "позорна проява на слабост", казва бившият офицер от военното разузнаване на САЩ и експерт по Близкия Изток Майкъл Прегънт. Той е консултирал Пентагона и Държавния департамент на САЩ по въпроси, свързани с Иран и терористичните мрежи. Днес той редовно коментира въпроси, свързани със сигурността, в американските медии.

Едно е ясно: според бившия офицер от военното разузнаване, въоръжените сили на САЩ са готови за удар: "Няма нужда да се чака пристигането на [самолетоносача] "Джералд Форд", той може да бъде задействан в последващите вълни от атаки". Експертът счита, че Тръмп има поне през следващите седмица и половина известна свобода на действие. Нови обвинения от страна на МААЕ или провал на преговорите биха могли да послужат като основание за удар. Прегънт обаче признава: "Не знам какво всъщност очаква той". Има и сценарий, при който Тръмп би могъл да запази достойнството си и в случай на отстъпление: "Той би могъл [...] да унищожи няколко цели на терористичната групировка "Ислямска държава", да атакува някои позиции на хусите и да каже: ние действахме!"

Бившият агент на ЦРУ Джон Кириаку, широко известен в САЩ, твърди, че решението за удар вече е взето. В един подкаст той заяви, позовавайки се на свой източник в Белия дом, че атаката ще се състои "в понеделник или вторник".

Според Кириаку, в правителството на Тръмп са се образували две фракции. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и Тълси Габард, шефката на надзора над разузнавателните служби на САЩ, са се обявили против удара. За атаката са държавният секретар Марко Рубио, военният министър Пийт Хегсет, както и Обединеният комитет на началниците на щабовете - орган, който консултира президента на САЩ и министъра на отбраната по военни въпроси.

В същото време Иран се готви да отблъсне атака от страна на САЩ, като изхожда от това, че ударите са неизбежни, пише в. "Ню Йорк Таймс", позовавайки се на източници и експерти по Иран.

Те отбелязват, че Иран е извлякъл поуки от внезапната атака на Израел и е дал на всички силови структури ясни указания за блокиране на улиците и издирване на агенти на противника. Освен това са проведени военни учения, а по западната граница сега са разположени ракетни установки за удари по Израел, а по брега на Персийския залив - за удари по американските бази и флота.

В същото време върховният лидер аятолах Али Хаменей е разпоредил да се изготви план за действие в случай на неговото убийство.

"Хаменей разчита да стане мъченик и мисли: това е моята система и моето наследство, и аз ще се боря до края. Той разпределя властта и подготвя държавата за следващото важно събитие - както за наследяването на трона, така и за войната, като разбира, че наследяването на трона може да бъде следствие от войната", счита Вали Наср, експерт по Иран.

Хаменей също така е делегирал част от правомощията си на най-близките си съратници, които трябва да определят до четири възможни заместници в случай на неговата смърт или отвличане. При това ключова роля в системата на властта, според изданието, сега играе секретарят на Висшия съвет за национална сигурност Али Лариджани.

Той отговаря за въпросите на вътрешната сигурност, контактите с съюзниците и участва в преговорите с Вашингтон по ядрената програма. Също така му е възложено да координира управлението на страната в случай на започване на война.

Финансовите пазари вече реагират. На борсите в страните от Персийския залив се наблюдава спад, цените на петрола силно се колебаят, инвеститорите се опасяват от ескалация с глобални последствия.

Своето мнение изрази и Израел, където ситуацията се разглежда като стратегически поврат. Премиерът Бенямин Нетаняху говори за Близкия изток като за "на кръстопът". Израел е готов "да отговори на всяко предизвикателство" и работи в тясно сътрудничество с Вашингтон.

Израелският експерт по сигурност Ори Рабиновиц казва, че Израел би предпочел да се отърве окончателно от иранския режим. Това, което не иска правителството на Нетаняху е стъпка, която всъщност да е само "леко порицание". Това носи риск да вдъхнови режима - символичен удар без стратегически ефект може дори да укрепи Техеран. Ако Вашингтон има план, "който наистина ще доведе до значими резултати", тогава е вероятно Израел да го подкрепи.

В Ерусалим също се опасяват, че Тръмп в крайна сметка може да се съгласи на "ограничена" сделка - тоест споразумение, което засяга само ядрената програма, но не и ракетния арсенал на Иран или подкрепата за съюзнически въоръжени групировки в региона.

В същото време, според източници в израелските структури за сигурност, Израел и САЩ работят върху съвместна отбрана срещу възможни ответни удари от страна на Иран. В няколко страни от региона се разполагат системи за защита от ракети и дронове. Включително се подготвят американски изтребители в Йордания.

В много арабски столици настроенията са умерени. Саудитска Арабия, Катар и Египет предупреждават, че ударът на САЩ може да доведе до мащабен конфликт. Експертът по Близкия Изток Галип Далай от "Чатъм Хаус" формулира това така: много правителства искат да избегнат война, която "може да доведе до още по-големи сътресения в региона". Те се опасяват, че в отговор Иран може да атакува не само Израел, но и американските бази в Персийския залив, че петролните обекти в региона ще бъдат подложени на атаки, а стратегически важните морски пътища ще бъдат блокирани.

Официално преговорите за евентуално ядрено споразумение все още продължават. Но колкото по-близо е крайният срок, определен от Тръмп, толкова по-силен е натискът. Експертите по сигурност предупреждават за спирала на ескалация: ограничен удар може да доведе до мащабни ответни действия. Последващите събития могат да разрушат целия баланс на силите в Близкия изток. Централният въпрос е: ще доведе ли ултиматумът до сделка? Или вече е започнало обратното отброяване преди военен удар?

Дир.бг