"Днес се навършват точно четири години, откакто Путин превзима Киев за три дни" - така украинският президент Володимир Зеленски започва посланието си по повод годишнината от началото на войната и показа бункера си на улица "Банкова" в Киев, където се намира офиса на президента.

Ето какво още каза украинският държавен глава:

  • Това говори много за нашата съпротива, за това как Украйна се бори през цялото това време. Зад тези думи стоят милиони наши хора. Зад тези думи стоят голяма смелост, много тежка работа, издръжливост и дълъг път, който Украйна измина от 24 февруари.
  • В този кабинет, в тази малка стая в бункера на "Банкова", се проведоха първите ми разговори със световните лидери в началото на войната. Тук разговарях с президента [на САЩ Джо] Байдън и точно тук чух: "Володимир, има заплаха, трябва спешно да напуснете Украйна. Ние сме готови да ви помогнем в това". А аз отговорих, че ми трябва оръжие, а не такси.
  • Всички ние сме живи хора и на този ден всички ние, всички украинци, бяхме уплашени, наранени, много от нас бяха в шок и не знаеха какво да кажат, но на някакво... на някакво невидимо ниво всички знаехме, че нямаме друга Украйна. Това е нашият дом и всички разбирахме какво трябва да направим.
  • Това беше избор. Избор, който тогава направиха милиони украинци и украинки. Нашите хора не вдигнаха бяло знаме, а защитиха синьо-жълтото. И окупаторите, които мислеха, че тук ще ги посрещнат с цветя, видяха опашки пред военните окръжия. Нашите хора избраха съпротивата.
  • Работех тук [в бункера], после се качвах горе, обръщах се към вас, към хората. Тук беше нашият екип, правителството, ежедневните срещи с военните, телефонните разговори, търсенето на решения - всичко необходимо, за да може Украйна да устои. Честно казано, имаше различни моменти, тук се говореше както на официален език, така и на нелитературен, защото всеки пакет помощ, всяка санкция срещу Русия, всяка партида оръжие - всичко това трябваше да се извоюва... наистина да се извоюва. Да се извоюва вярата в Украйна. Да се направи така, че светът да се включи.
  • Призивите подействаха, защото украинците се бореха по начин, от който спираше дъхът. И съпротивата беше видима от космоса. Това беше абсолютно вдъхновяващо, затова съвсем скоро всички видяха това синьо-жълто море - хиляди хора с нашите знамена на площадите на Европа и света.
  • И така, постепенно, трудно, стъпка по стъпка, тухла по тухла, Украйна изгради тази опора, която й позволи да устои: когато издържахме първия ден от войната, най-дългия в живота ни. А после още един. И още един. И след това цяла седмица. Две. А след това... а след това - месец. И видяхме пролетта, когато не се струваше, че този февруари никога няма да свърши. Получихме първата си пролет по време на великата война. Това беше повратна точка и за първи път тогава на всеки му мина мисълта: ще успеем. Украйна ще успее.
  • Следващият важен етап от нашата борба, когато Украйна не само устоя, не само се защитава, но и когато Украйна отвръща на удара. Когато историята се създаваше от цели градове. Градове-герои. Градове на герои. Които вървяха напред. Имаше първи настъпления, първи успехи и нещо, което е невъзможно да се забрави: първите очи - очите на украинците, които дочакаха своите.
  • Думата "пукот" придоби ново значение и колко се зарадвахме, когато чухме първия "пукот" в Русия. Това не е злорадство, просто така на украински звучи справедливостта. Звучи с грохота, с който потъна крайцерът "Москва". Тогава това беше събитие, после - традиция.
  • Малко неща още топлят душата на украинците така, както кадрите на горящите военни обекти на врага и неговите нефтопреработвателни заводи. Когато това се случи за първи път, беше голяма новина. Сега - почти ежедневна.
  • Това, което преди изглеждаше фантастика, сега стана норма.
  • Но и това не е достатъчно — ще правим повече, защото Русия, за съжаление, не спира и воюва с всички средства срещу мира, срещу нас, срещу хората.
  • Путин разбира, че не е в състояние да победи Украйна на бойното поле, и "втората армия на света" воюва с многоетажните сгради и електроцентралите. И сега украинците преживяват най-тежката зима в историята.
  • Кой друг народ може да направи това? Въпреки войната, всички тези атаки, всички изпитания да победи злото, да победи отчаянието, безнадеждността. И да се държи. И да се държи в единство.

 

  • И при всичко това — да постига резултати навсякъде. Всеки път след атаките да се възстановява. Всеки път да зареждат ракети на нашата противовъздушна отбрана. Всяка сутрин да ходят на работа. Постоянно да държат позициите си. Да говорят със света като равни.
  • От всеки такъв акт, от всички такива стъпки, постижения, малки победи се състои великата Украйна. Велика, защото в нея има вас. Хора, които вдъхновяват планетата.
  • Много искам един ден да дойда тук с президента на САЩ. Знам със сигурност: само като посети Украйна и види с очите си нашия живот и борба, като почувства нашия народ и това море от болка - само така може да се разбере за какво всъщност е тази война. И заради кого. Кой е агресорът тук. На кого трябва да се оказва натиск. Да разбере, че Украйна защитава живота, воюва именно за това. И това не е улична разправа. Това е нападение на болно държава срещу суверенна. Да разбере, че Путин е тази война. Той е причината за началото и препятствието за нейния край. И за да има истински мир, трябва именно Русия да бъде поставена на мястото й.
  • Казват, че времето лекува. Не съм сигурен. Поне не знам колко време е нужно, за да зараснат всичките ни рани. Всички тези мъчителни въпроси "колко?", които ни изгарят отвътре. Колко сълзи са пролети? Колко атаки, коварни удари? Колко белези по сърцето? Колко знамена на нашите гробища? Колко имена?
  • Разбира се, всички искаме войната да свърши. Но никой няма да позволи Украйна да свърши. Искаме мир. Силен, достоен, дълъг. И преди всеки кръг от преговорите давам на нашия екип много ясни указания. Това винаги става с тайни указания, но със сигурност няма да разкрия държавна тайна, ако кажа основното си послание: да не се заличат всички тези години, да не се обезценява цялата борба, смелостта, достойнството, всичко, през което е минала Украйна. Не може, не може да се откаже, да забрави, да се предаде. Именно затова има толкова много кръгове от преговори и битки за всяка дума, за всяка точка, за реални гаранции за сигурност, за да бъде сделката силна. Историята ни наблюдава внимателно. Споразумението не трябва просто да бъде подписано, то трябва да бъде прието - прието от украинците.
  • Спомняйки си началото на инвазията и гледайки към днешния ден, имаме пълното право да кажем: защитихме независимостта, не загубихме държавността, Украйна съществува, и не само на картата.
  • До пролетта остава по-малко от седмица. Преодоляваме най-тежката зима в историята. Това е факт. И това е много трудно. Не е лесно за всички вас. Но както и в първия ден на войната, ние продължаваме да градим своето утре - стъпка по стъпка, дело по дело, постижение по постижение. И всеки резултат, всеки успех, всяко наше "Украйна успя" - е заслуга на всички вас. На украинския народ.

Дир.бг