Парламентът преодоля президентското вето върху ограничаването на броя на секциите извън Европейския съюз до 20, но прегласуването на Изборния кодекс окончателно разцепи депутатите на БСП, чийто вот се оказа решаващ и наклони везните в полза на поправките.

Върнатият от Йотова за повторно разглеждане Изборен кодекс беше прегласуван със 126 гласа от ГЕРБ, ИТН, "Възраждане", двама независими и половината от социалистите. В подкрепа на ветото бяха 86 народни представители, а депутатите от МЕЧ се въздържаха заедно с един независим. 

Осем депутати от БСП-ОЛ направиха така, че именно с техните гласове ветото беше отхвърлено. Други седем социалисти обаче се вслушаха в призива на лидера си Крум Зарков и решението на партията и подкрепиха ветото. Така парламентарната група на левицата се оказа окончателно разделена между повелите на старото и новото ръководство на партията. 

"Ветото на президента Илияна Йотова беше бламирано заради осем народни представители от БСП", заяви веднага след гласуването в парламентарните кулоари самият Зарков.

Той съобщи, че социалистите, които не са се подчинили на политическото решение на БСП, са трима министри от кабинета "Желязков", както и Драгомир Стойнев, Кирил Добрев, Мая Димитрова, Деян Дечев и Петър Кънев.

Зарков обяви, че те повече няма да бъдат включени в депутатските листи.

"С това действие те не спазиха нарочно политическо решение на Изпълнителното бюро и допринесоха за нарушаването на Конституцията, в която са се клели. Това им поведение е абсолютно неприемливо и те няма да бъдат депутати от БСП в следващия парламент", категоричен беше Зарков.

Лидерът на БСП подчерта, че основният закон гарантира всеобщо и равно изборно право на българските граждани.

"Благодаря на останалите депутати от БСП, които отстояха принципите, които са залегнали в основата на нашата партия. С тях ще трябва да преодолеем щетите, които вече ни бяха нанесени и които очевидно ще ни бъдат нанасяни до последния ден на това Народно събрание", добави Зарков.

Дебатите по промените в Изборния кодекс, върнат от Йотова, преминаха под знака на високо напрежение. Докато Борислав Гуцанов даде за пример изборни манипулации в Турция, то Наталия Киселова изтъкна, че времето за промени е било преди година, а не в последния миг преди изборите. Председателката на ПГ на БСП-ОЛ още предварително обяви, че ще се съобрази с партийното решение и ще подкрепи ветото на Илияна Йотова, но също така призна, че левите депутати са разделени по въпроса.

Срещу ограничението на секциите се обявиха още от ПП-ДБ, "ДПС - Ново начало" и АПС. Трима от ДПС-НН обаче гласуваха против ветото въпреки партийната позиция.

По-късно Искра Михайлова обясни в кулоарите, че колегите й са се объркали и ще подадат заявления за промяна на вота си, предаде БНТ. Хамид Хамид уточни, че двама депутати пък въобще не са успели да гласуват заради блокирали пултове.

От АПС обявиха, че ще сезират Конституционния съд за поправките, които ограничават граждански права. "Българската Конституция има действие на територията на Република България", заяви Киселова.

А лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов попита АПС: "На мен ми е интересно защо не го направихте в периода 2017-2021 г., когато имаше ограничение от 35 секции?". От "Възраждане" определиха ветото на президента Йотова като политическо лицемерие, а от ГЕРБ не се включиха в дебатите.

 След прегласуването законът ще бъде изпратен за обнародване в "Държавен вестник" в седемдневен срок и ще влезе в сила. 

Дир.бг