Пленумът на Висшия съдебен съвет реши да остави без разглеждане искането да служебния правосъден министър Андрей Янкулов за определяне на временно изпълняващ функциите главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов.

Пленумът реши единодушно да препрати искането на министъра към Прокурорската колегия на ВСС. Като препращането да бъде на основание чл. 31 ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, който гласи:

Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации.

Ситуация, при която съдии не признават актове на главния прокурор, е нетърпима ситуация за правовата държава, посочи Янкулов пред Пленума. Той напомни, че когато Сарафов беше назначен на поста през юни 2023 г., решението бе взето като временно.

"Редица състави на Върховния касационен съд и на апелативни съдилища в страната отхвърлят актове на и.ф. главен прокурор", подчерта Янкулов.

Той изтъкна, че настоящия състав на ВСС не може да избере титулярен ръководител на държавното обвинение не по своя вина.

ВСС в момента няма това право, защото е с изтекъл мандат от октомври 2022 г., а за нов състав трябва Народното събрание да избере 11-те членове от своята квота. Това обаче според последните поправки в конституцията става с мнозинство от две трети от депутатите, каквото в 51-вия парламент изглежда невъзможно за формиране.

Янкулов посочи още, че според тълкуванието на Прокурорската колегия на ВСС, че шестмесечният срок за изпълняващ длъжността не важи за Сарафов като заварен преди законовата промяна случай, означава, че временният мандат на Сарафов на практика може да се окаже безсрочен.

На 15 януари 2025 г. Народно събрание прие следната промяна в Закона за съдебната власт, която влезе в сила от 21 януари (чл. 173, ал. 15):

При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.

"Прокуратурата като институция е изключително зависима от фигурата на главния прокурор, било той титуляр или временно на поста. Той следва за еднаквото спазване на закона от всички прокурори и конституцията и законът му дават една доста голяма власт, която го поставя в центъра на управление на прокуратурата. И когато съществува проблем, то се отразява не само върху прокуратурата, но и върху цялата съдебна система", подчерта министърът.

"Когато бе определен временно за и.ф. главен прокурор, той даде две заявки. Първата бе да извади прокуратурата от "калния терен на политиката", а последващите месеци не показаха това да се случва. Той даде заявка и че ще направи всичко, зависещо от него, за разплитане на мрежата от зависимости "Осемте джуджета". Неговите думи бяха, че прокуратурата не може да продължи, без този въпрос да бъде изяснен. За съжаление през месеците и годините след това видяхме, че този казус не беше изяснен на никакво ниво - никаква информация не беше дадена за това какво се е случило по това разследване", напомни Янкулов.

Първо трябва да се обсъди дали Пленумът на ВСС е компетентен да се произнесе по въпроса, контрира членът на Прокурорската колегия Огнян Дамянов.

Според него компетентният орган е Прокурорската колегия. Той напомни, че Съдийската колегия е преценила, че е компетентна да смени и.ф. председател на Върховния административен съд като избра Мариника Чернева на мястото на Георги Чолаков, който изпълняваше функциите след изтичане на редовния си мандат.

"Ако трябваше да изпълняваме нормата на закона, сега трябваше да сменяме шести изпълняващ функциите главен прокурор. Това търпимо ли е в една правова държава", попита Дамянов.

Атанаска Дишева от Съдийската колегия заяви, че във всички случаи, когато се е подлагал за обсъждане кой е компетентен орган за определяне на и.ф. председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, е поддържала становището, че това е Пленумът на ВСС.

Според Вероника Имова от Съдийската колегия говоренето срещу съдебната система и правосъдието се отвлича вниманието на обществото от големите процеси - цени, инфлация.

По думите ѝ не може министърът на правосъдието да предлага кандидат за изпълняващ функциите главен прокурор, а само за титуляр.

Председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова също заяви, че изпълняващите функциите трябва да бъдат определяни персонално от съответните колегии, както Съдийската колегия определи Мариника Чернева за и.ф. председател на ВАС.

Според нея обаче дали разпоредбата за ограничаване на мандата на и.ф. до половин година действа за заварено положение не е въпрос по принцип нито за Пленума, нито за отделните колегии. Тълкуването на тази разпоредба принадлежи на съдилищата, смята Захарова.

Тя призова Прокурорската колегия да преосмисли назначаването на Сарафов и посочи, че позицията, публикувана на сайта на прокуратурата, след като излязоха решенията на наказателната колегия на ВКС, е надхвърлила "всякакви допустими граници на критика".

По думите ѝ очакваното решение от Конституционния съд ще бъде за това как действа нормата и то няма да отговори на въпроса дали е легитимен Сарафов.

Според Олга Керелска от Съдийската колегия в условия на политическа криза би трябвало компетентният орган за избор на и.ф. главен прокурор да е Пленумът на ВСС.

Тя посочи, че заради Народното събрание ВСС кара на практика втори мандат, а Инспекторатът към него - трети. Според нея би трябвало да има регламентация за такива случаи.

Считам, че днешната дискусия беше необходима и полезна, за да се разбере в крайна сметка какво може да направи Висшият съдебен съвет за преустановяване на това състояние, обобщи министър Янкулов на края на заседанието, което продължи над 6 часа.

Дир.бг