Сред по-неприятните страни на напредването на възрастта често се нарежда и влошеният сън.

Британското гериатрично дружество обръща внимание на проблема, като посочва, че около 40 процента от хората на 65 и повече години редовно изпитват безсъние, а до 75 процента имат някаква форма на нарушения на съня, пише Тhe Independent.

"В основата си сънят ви не е задължително да се промени в 60-те или 70-те години, но обстоятелствата често създават много повече уязвимост около този етап на остаряването", казва професор Джейсън Елис, директор на Northumbria Centre for Sleep Research към Northumbria University.

"Голяма част от трудността при по-възрастните е, че им се внушава, че това е нормално, "О, нормално е да не спиш добре, точно както е нормално да имаш болки и неразположения". Това не е вярно. Уязвимостта е налице, но не е предопределено. Това не означава, че всеки по-възрастен човек не може да има добър сън."

Лиза Артис, заместник главен изпълнителен директор на The Sleep Charity, допълва: "Важно е да се подчертае, че лошият сън не е неизбежна част от остаряването. Макар моделите на съня да се променят, постоянните затруднения не бива просто да се приемат като "това е от възрастта".

Повишаваща се уязвимост

И двамата експерти са единодушни, че определени уязвимости правят по-възрастните хора по-податливи на проблеми със съня. Елис обяснява: "Когато навлезем в 60-те, се натрупват много фактори, които увеличават уязвимостта, заболявания, медикаменти, множество загуби, всички тези неща могат да направят човек по-уязвим към нарушения на съня.

"Също така често качваме малко килограми, а това повишава риска от проблеми с дишането през нощта. И менопаузата никак не е благоприятна за съня, защото се понижават естрогенът и прогестеронът, а те подпомагат при жените системите, свързани с дишането по време на сън, да останат по-отворени."

Намаляване на мелатонина

Елис посочва, че мелатонинът, хормонът, който помага да се регулира цикълът сън-бодърстване, започва да намалява след пубертета.

"С всяка изминала година произвеждаме по-малко мелатонин по естествен път и се променя сънят ни."

Това означава, че около 25-годишна възраст започваме да губим част от дълбокия сън, нужен за физическото функциониране, пояснява той. "Когато човек достигне 60-те си години, вътрешните механизми на съня му са много по-слабо структурирани, отколкото са били в 20-те. Спадът е постепенен."

Артис добавя: "Сънят естествено се променя с напредването на възрастта, особено след 50-те. Въпреки че по-възрастните хора все още се нуждаят от около седем до девет часа сън на нощ, структурата и качеството могат да се изменят доста осезаемо."

Промяна в циркадния ритъм

Според Артис промени във вътрешния биологичен часовник при по-възрастните се дължат на няколко биологични и житейски фактора. Хормоналните изменения, включително по-ниските нива на мелатонин, имат значение, а остаряването се свързва и с промени в мозъчната функция, които влияят върху регулацията на съня.

"По-възрастните често се чувстват сънливи по-рано вечер и се събуждат по-рано сутрин", казва тя. "Понякога това се нарича "изместване напред" на времето за сън."

По-лесно нарушаване на съня

Артис обяснява, че с напредването на възрастта дълбокият сън намалява, което прави по-лекия сън по-лесен за нарушаване

"С напредването на възрастта обикновено прекарваме по-малко време в дълбок, възстановителен сън и повече в по-леки фази", казва тя. "Това означава, че шумът, светлината или физическият дискомфорт по-лесно ни будят, а много хора установяват, че се събуждат по-често през нощта и им е трудно да заспят отново."

Промени в начина на живот след пенсиониране

Елис отбелязва, че ритъмът на ежедневието обикновено е по-структуриран при работещите, отколкото при пенсионерите. Работещите често имат сравнително постоянни часове за ставане, хранене, движение, социални контакти и други дейности, докато при пенсиониране нуждата от такава рутина е по-малка и това може да се отрази на съня.

Артис казва: "Пенсионираните хора може да подремват по-често през деня, да са по-малко физически активни или да прекарват по-малко време на естествена дневна светлина, а всичко това може да повлияе на качеството на съня."

Нерегулярният сън може да не е полезен

По-възрастните хора понякога смятат, че щом общото количество сън в рамките на 24 часа е достатъчно, няма значение кога точно се случва. Елис обаче предупреждава: "Започваме да виждаме изследвания, които подсказват, че постоянството във времето за сън е също толкова важно, а може би и по-важно, отколкото колко сън получаваме.

"Започваме да гледаме на редовността на съня, а не само на количеството му, когато човек е нерегулярен. За съжаление обаче повечето изследвания в тази област са правени при млади възрастни или юноши, така че все още не разбираме напълно дали същото важи и за по-възрастните по отношение на редовността на съня."

Дир.бг