Българската икономика постепенно подобрява позицията си по веригата на добавената стойност. Това показват данните от най-новото издание на Атласа на икономическата сложност, изготвян от Harvard Growth Lab.

В изследването за 2024 г. България заема 33-то място в света.

Според авторите на класацията страната ни може да очаква средногодишен растеж от около 1,7% в идните години. Този темп обаче остава недостатъчен, за да се постигне по-бързо доближаване до средните нива на доходите в Европа.

Индексът на икономическата сложност оценява държавите според структурата на техния износ - колко технологично напреднали и разнообразни са продуктите, които произвеждат и продават навън, както и доколко икономиката разполага със специализирани знания и умения. Логиката е ясна: колкото по-сложни и по-разнообразни са произвежданите стоки, толкова по-добри са перспективите за дългосрочен растеж.

Последното издание на Атласа, базирано на най-актуалните данни за 2024 г., поставя България в първата третина сред изследваните страни по света. Напредъкът обаче остава сравнително бавен - за десет години страната се е придвижила нагоре с 10 места, при това с по-слаб темп в сравнение с други икономики със сходен профил.

От Института за пазарна икономика, който разпространява анализа у нас, правят съпоставка с държави от региона. Чехия е на 7-о място, Унгария - на 13-о, Словакия - на 17-о, а Румъния - на 23-то. Според експертите разликите се дължат най-вече на ключови високотехнологични инвестиции, особено в автомобилната индустрия и електрониката.

Сред основните български експортни стоки продължават да доминират течните горива, медта, зърнените култури и текстилът. Нито един от тези продукти обаче не попада сред онези, които носят висока оценка по индекса. Секторите на информационните технологии и фармацевтиката отбелязват растеж, но все още имат ограничен дял в общия износ на страната.

Препоръката на изследователите е България да насочи усилия към привличане на инвестиции в отрасли, в които вече има натрупана основа - машиностроене, електроника и фармация. Като ключов фактор се посочва и по-тясното обвързване между образованието и нуждите на пазара на труда, особено за технологичните компании в София и Пловдив, пише БНР.

Днес.бг