Министерският съвет одобри проект на Закон за представителство на интереси пред органите на публична власт и ще го внесе за разглеждане в Народното събрание. В текста на законопроекта се използва терминът "представителство на интереси" вместо "лобизъм", за да се избегнат негативни конотации и неясноти при тълкуването.

Целта на законопроекта е да осигури прозрачност при контактите между публичната власт и физически или юридически лица, които изразяват интереси. Предвидено е равноправен достъп за всички заинтересовани страни при формулирането на нормативни и стратегически актове, програми и други документи с обществено значение, както на национално, така и на европейско ниво. В обхвата на закона попадат и актове за устройството на територията, защита на околната среда и отчуждаване на държавна или общинска собственост.

Списъкът с адресати на представителството включва Народното събрание и неговите комисии, президента и вицепрезидента, Министерския съвет и членовете на политическите кабинети, областните управители, кметовете и общинските съветници, както и ръководители на други публични институции с правомощия за издаване на нормативни или административни актове.

Законопроектът предвижда публикуване на календари с проведените срещи между органите на властта и представителите на интереси, както и създаване на "законодателен отпечатък", чрез който да се документират основните външни интервенции по изготвянето на нормативните актове.

Ще бъде създаден и регистър за прозрачност към Сметната палата. В него ще се вписват лица и организации, които извършват представителство на интереси редовно или срещу възнаграждение. Личните данни на вписаните няма да бъдат публично достъпни. Законът предвижда и изключения, за да не се ограничават конституционно гарантирани права.

Създаването на законова уредба за представителството на интереси е част от Националния план за възстановяване и устойчивост и е сред ангажиментите на България при присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В края на февруари ГЕРБ внесе в Народното събрание също проект на закон, с който се въвежда публичен регистър за лобистите във властта. За последните над 20 години това бе пети опит за въвеждане на специален закон за лобизма. Законопроектът за прозрачност и почтеност в управлението, както е оригиналното му име, предвижда също публичен регистър и календар на срещите, така че да е видимо кой с кого и по каква тема общува в институциите. Той обаче попадна под критиките на неправителствени и браншови организации относно задължението за регистрация, изискването за годишен доклад и текстовете относно декларирането на информация. Миналата седмица законопроектът беше отхвърлен на първо четене в парламентарната правна комисия. В него са предвидени и наказания, ако някой извършва лобистка дейност, но без да е записан в регистъра - от 1000 до 2500 евро за физическо лице и от 2500 до 7500 евро за юридическо лице. Сумата става двойна при повторно нарушение. 

Законът за лобизма едно от условията за ПВУ

Приемането на закона е едно от условията на Европейската комисия за ново плащане за България по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 440 млн. евро. 

"Правим всичко възможно като правителство да подадем навреме искането за четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което представлява 900 млн. евро, като зад тази сума седят 25 етапни цели", каза Мария Недина, вицепремиер по европейските средства, по време на брифинг след заседанието на Министерския съвет, предаде БТА.

От тези цели на този етап пет са в Народното събрание, 12 вече са изпълнени, а осем остават за нас да изпълним, като ние сме абсолютно уверени, че до края на март и в рамките на подаването на искането за плащане, ще бъдат изпълнени, допълни тя.

От Народното събрание зависят петте мерки, които са пет законопроекта - законопроект за обществения транспорт, законопроект за водоснабдяване и канализация, законопроект за лобизма, който днес беше приет от Министерския съвет, законопроект за енергия от възобновяеми източници и законопроект за корпоративното и подоходно облагане, посочи Недина. По думите ѝ последните два законопроекта представляват една етапна цел, която е за мярката за електрическа мобилност.

Направили сме всичко възможно, за да подадем навреме искането за това плащане, увери Недина. Днес проведохме срещи с различните парламентарни групи и с тях гледаме в една посока за процеса, който ще се случи в 51-вото Народно събрание относно гласуването на тези мерки и цели, допълни Мария Недина.

Служебният премиер Андрей Гюров разговаря с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Париж, като е изтъкнал активната работа на служебното правителство за изпълнение на всички мерки по Плана за възстановяване и устойчивост, с цел да се подготви искането за четвъртото плащане, съобщиха вчера от Министерския съвет във Фейсбук. Премиерът е уверил, че България полага максимални усилия, за да може същото темпо да се запази и при петото плащане по Плана.

Дир.бг