Звучи като клише просто да се усмихнем, да се успокоим и да гледаме по-леко на живота. Но все повече научни данни показват, че зад подобни съвети може да има реална биологична логика. Нови изследвания сочат, че страхът от стареенето не е просто психологическо състояние, той може буквално да остави следа върху тялото ни.

В проучване, изнесено за The Independent, учени от Нюйоркския университет установяват нещо, което на практика прилича на самоизпълняващо се пророчество: тревожността около стареенето може да ускори самия процес на стареене при жените. Изследването показва, че жените, които съобщават за по-високи нива на тревога относно остаряването, проявяват признаци на ускорено биологично стареене на клетъчно ниво. Това е измерено чрез анализ на кръвни маркери и използване на т.нар. епигенетичен часовник - технология, която позволява да се оцени реалната "биологична" възраст на организма.

"Нашето изследване показва, че субективните преживявания могат да се превърнат в движеща сила за обективни показатели за стареене", обяснява докторантката Мариана Родригес, водещ автор на изследването. По думите й тревожността, свързана със стареенето, не е просто психологически проблем, а фактор, който може да остави реален отпечатък върху физическото здраве.

С други думи начинът, по който мислим за стареенето, може да влияе върху това как остарява тялото ни. И не става дума за суета.

Любопитна подробност в изследването е, че тревогата, за която учените говорят, няма връзка с външния вид. Тя не е свързана с притесненията от бръчки, козметични процедури или популярната в последните години култура на "превантивния ботокс", рекламиран дори сред двайсетгодишни. Също така тя не е пряко свързана и с натиска върху жените да имат деца, добре познатото социално "тик-так" на биологичния часовник.

Ускореното биологично стареене е наблюдавано основно при жени, чиито страхове са свързани с нещо много по-дълбоко. Обяснението се крие в една малка, но изключително важна част от нашата генетика - теломерите. Това са структури от ДНК и протеини, които се намират в краищата на хромозомите и действат като защитни "капачки". Тяхната задача е да предпазват генетичната информация при всяко делене на клетките.

Дължината на теломерите се смята за един от най-надеждните показатели за биологично стареене. Когато те се скъсяват, рискът от редица заболявания, свързани с възрастта, включително сърдечни болести, рак и деменция, нараства. В крайна сметка, когато теломерите станат твърде къси, клетките губят способността си да се делят, което води до клетъчна смърт и увреждане на тъканите.

Макар връзката между тревогата от стареенето и биологичното стареене да е сравнително нова тема, идеята, че стресът и тревожността могат да влияят на продължителността на живота, не е нова.

Още през 2012 г. изследване установява, че т.нар. фобична тревожност е свързана с по-къси теломери при жени на средна и по-напреднала възраст. Според учените високите нива на тази тревожност могат да съкратят живота с еквивалента на около шест години в сравнение с жени, които не страдат от подобни състояния.

По-късно изследване от 2018 г. достига до подобно заключение: хората с тревожни разстройства имат по-къси теломери, което предполага ускорено клетъчно стареене. Интересното е, че при пациенти, които са били в ремисия от тревожно разстройство, теломерите не са толкова скъсени. Колкото по-дълго е времето след възстановяването, толкова по-добри са показателите. Това означава, че ефектите от тревожността върху биологичното стареене може да са поне частично обратими.

Още едно дългосрочно изследване, проследявало хора в продължение на 30 години, показва любопитен резултат: хората с по-позитивно отношение към стареенето живеят средно с около 7,5 години по-дълго от тези, които гледат на него с песимизъм. Дори когато учените вземат предвид фактори като социално положение, здравословно състояние и степен на самота в началото на проучването, ефектът остава значителен.

Според медицински експерти отношението към стареенето преди 50-годишна възраст може дори да предскаже риска от сърдечни заболявания десетилетия по-късно. Освен това хората с позитивна нагласа са значително по-малко склонни да развият деменция.

Някои изследвания показват и друга интересна връзка: при оптимистично настроените хора хипокампусът - мозъчната структура, отговорна за паметта, запазва по-голям обем с напредването на възрастта.

Учените обясняват този феномен чрез теорията за т.нар. "стереотипно въплъщение", предложена от психолога Бека Леви. Според нея начинът, по който възприемаме стареенето, може да влияе върху живота ни чрез три основни механизма.

Първият е психологически. Ако вярваме, че с възрастта неизбежно ще станем по-слаби, по-болни или по-забравящи, започваме несъзнателно да се държим така, сякаш това вече се случва.

Вторият механизъм е поведенчески. Хората, които вярват, че здравето им неизбежно ще се влоши с годините и че не могат да повлияят на този процес, често са по-малко мотивирани да се грижат за себе си, например, чрез здравословно хранене или редовна физическа активност.

Третият механизъм е чисто физиологичен. Стресът увеличава нивата на кортизол - хормона, който при продължително натоварване може да увреди имунната система, сърдечно-съдовото здраве и мозъка. Изследвания показват, че хората с негативно отношение към стареенето имат по-високи нива на кортизол между 50 и 80 години, докато при оптимистично настроените тези нива постепенно намаляват.

Трудно е да обвиняваме жените, че се тревожат за стареенето. В много случаи именно те са тези, които се грижат за болни родители или близки и първи се сблъскват с реалностите на възрастовите заболявания. Това ги прави по-наясно с рисковете, които носи напредването на възрастта. Именно затова не е изненадващо, че темата за стареенето предизвиква толкова много тревоги. Но според учените опитът да се развие по-позитивна перспектива към остаряването може да се окаже не просто психологически комфорт, а реална стратегия за по-добро здраве.

С други думи остаряването е неизбежно. Но постоянната тревога за него вероятно няма да помогне.

Дир.бг