Според Центъра за изследване на благосъстоянието към Оксфордския университет, Финландия е най-щастливата страна в света за девета поредна година. Други скандинавски държави като Исландия, Дания, Швеция и Норвегия също са сред първите 10.

Авторите на доклада подчертават, че оценките за живота сред хората под 25 години в Съединените щати, Канада, Австралия и Нова Зеландия са намалели значително през последното десетилетие, като се предполага, че дългите часове, прекарани в социалните мрежи, са ключов фактор за тази тенденция.

Нов участник в топ пет на класацията е Коста Рика, която тази година се изкачва до четвърто място, след като през 2023 г. беше на 23-та позиция.

Докладът отдава това на повишено благосъстояние, свързано със семейните връзки и други социални контакти.

„Смятаме, че това се дължи на качеството на социалния им живот и стабилността, на която в момента се радват“, казва пред AП Ян-Еманюел Де Неве, професор по икономика в Оксфорд, който ръководи Центъра за изследване на благосъстоянието и е съредактор на Световния доклад за щастието.

„Латинска Америка като цяло има силни семейни връзки, силни социални връзки, високо ниво на социален капитал, както би казал един социолог, повече отколкото на други места“, добавя той.

Докладът посочва, че стабилното класиране на Финландия и другите северноевропейски страни се дължи на комбинация от богатство, равномерното му разпределение, наличието на социална държава, която защитава хората от рисковете на рецесии, както и на висока продължителност на живота.

Държавите в или близо до зони на големи конфликти остават в дъното на класацията. Афганистан отново е определен като най-нещастната страна, следван от Сиера Леоне и Малави в Африка.

Класирането на страните се основава на отговорите на около 100 000 души в 140 държави и територии, които са били помолени да оценят собствения си живот. В повечето страни приблизително 1000 души се анкетират всяка година по телефона или лице в лице.

Участниците са били помолени да оценят живота си по скала от 0 до 10. Сред хората под 25 години в англоезичните страни и Западна Европа тази оценка е спаднала с почти една точка през последното десетилетие.

Докладът посочва, че отрицателната връзка между благосъстоянието и интензивната употреба на социални мрежи е особено тревожна при тийнейджърките. Пример за това са 15-годишните момичета, които използват социални мрежи по пет или повече часа дневно. Те съобщават за по-ниско удовлетворение от живота в сравнение с тези, които ги използват по-малко.

Младите хора, които използват социални мрежи по-малко от един час на ден, съобщават за най-високи нива на благосъстояние, по-високи дори от тези, които изобщо не ги използват. Въпреки това се оценява, че подрастващите прекарват средно около 2,5 часа дневно в социалните платформи.

Изследователите отбелязват, че в някои части на света, като Близкия изток и Южна Америка, връзката между употребата на социални мрежи и благосъстоянието е по-положителна - и благосъстоянието на младите хора не е намаляло въпреки интензивната употреба.

Докладът посочва, че това се дължи на множество фактори, които се различават между континентите, но заключава, че в някои страни прекомерната употреба на социални мрежи е важен фактор за спада в благосъстоянието на младите.

Посочва се, че най-проблемни са платформите с алгоритмични емисии, с инфлуенсъри и с преобладаващо визуално съдържание, тъй като те насърчават социалните сравнения. По-добре се справят хората, които използват платформи, насочени основно към комуникация.

Класацията за 2026 г. бележи втора поредна година, в която нито една англоезична страна не попада в топ 10. Съединените щати са на 23-то място, Канада - на 25-то, а Великобритания - на 29-то.

Дарик