Три възможни сценария за развитието на горивната криза - базисен, неблагоприятен и силно неблагоприятен - очертава Българска народна банка в своя анализ за ефектите от конфликта в Близкия изток върху българската икономика. Според оценката, при по-тежко развитие на ситуацията има реален риск от рязко ускоряване на инфлацията и забавяне на икономическия растеж.

Анализът е изготвен по методология на Европейска централна банка и включва базисен сценарий, както и два алтернативни - неблагоприятен и силно неблагоприятен, които разглеждат различни по сила и продължителност шокове при енергийните доставки и цени.

В базисния сценарий се приема, че развитието на глобалната икономика и цените на суровините ще следват очакванията към 11 март 2026 г. При него средногодишната инфлация в България се прогнозира да достигне 3,7% през 2026 г., след което да се забави до 3,2% през 2027 и 2028 г. Това забавяне се дължи на ефекта на по-високите енергийни цени през 2026 г., докато въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии (ETS2) през 2028 г. ще оказва натиск за ново повишение на цените.

По отношение на икономическия растеж, базисният сценарий предвижда увеличение на брутния вътрешен продукт от 3% през 2026 г., последвано от леко забавяне до 2,9% през 2027 г. и 2,8% през 2028 г. Очаква се цените на петрола, природния газ и електроенергията да достигнат пик около средата на 2026 г. - съответно около 90 щатски долара за барел, 59 евро за мегаватчас и 141 евро за мегаватчас - след което постепенно да се понижат.

Неблагоприятният сценарий разглежда ситуация, при която около 40% от обичайните доставки на петрол и втечнен природен газ през Ормузкия проток са временно затруднени през второто тримесечие на 2026 г., основно заради блокирани транспортни маршрути. При този вариант не се предвиждат сериозни щети по енергийната инфраструктура, а нарушенията в доставките продължават до третото тримесечие, след което следва сравнително бързо възстановяване.

В този случай инфлацията в България се повишава допълнително - с 0,7 процентни пункта през 2026 г., с 1,4 процентни пункта през 2027 г. и с 0,6 процентни пункта през 2028 г. Най-силен ефект се отчита през 2027 г., когато по-високите цени постепенно се пренасят към храните и други стоки. Икономическият растеж също се забавя, като БВП е по-нисък с 0,3 процентни пункта през 2026 г., но впоследствие се възстановява и дори изпреварва базисния сценарий през 2027 и 2028 г. заради по-ниската база.

Силно неблагоприятният сценарий предвижда значително по-сериозен и продължителен шок, при който около 60% от доставките през Ормузкия проток са прекъснати. Освен логистични проблеми, се допуска и нанасяне на щети върху енергийната инфраструктура в страните износителки, което удължава възстановяването на доставките. Нормализирането започва едва в началото на 2027 г. и протича постепенно, а несигурността на международните пазари остава висока за по-дълъг период.

При този сценарий инфлацията нараства значително повече - с 1,2 процентни пункта през 2026 г., с 3,4 процентни пункта през 2027 г. и с 2,3 процентни пункта през 2028 г. Увеличението се дължи не само на по-скъпата енергия, но и на последващото поскъпване на храните и други стоки, както и на вторични ефекти в икономиката.

Икономическият растеж също е по-сериозно засегнат - БВП е по-нисък с 0,6 процентни пункта през 2026 г. и с 0,3 процентни пункта през 2027 г. спрямо базисния сценарий. Макар през 2028 г. да се отчита по-висок темп на растеж заради ниската база, нивото на икономическата активност остава под това при базисния сценарий през целия период.

От БНБ подчертават, че тези сценарии имат илюстративен характер и не включват възможни мерки на фискалната и паричната политика. Целта им е да покажат как външни ценови шокове, особено при енергийните ресурси, могат да се пренесат върху инфлацията и икономиката на България.

Дир.бг