Температурата е един от най-старите медицински сигнали, които хората разпознават. Още преди да има термометри, родителите са поставяли ръка на челото на детето си, за да разберат дали има повишена температура. Понякога първият сигнал за покачването й не е топлината, а студът. Внезапните ледени тръпки, появили се без връзка с външната среда, често подсказват, че организмът започва да пренастройва собствената си температура. Независимо от причината обаче, реакцията обикновено е една и съща. Щом температурата се повиши, първата мисъл е как да я свалим възможно най-бързо, сякаш понижаването ѝ означава, че сме се справили с болестта. Парадоксът е, че в много случаи самата температура не е проблемът, а част от решението. Тя не е болест, а реакция на организма, чрез която имунната система се опитва да ограничи инфекцията. Именно около този механизъм са възникнали редица митове, които се предават почти като медицински фолклор.

Мит 1: Температурата трябва да се сваля

Една от най-разпространените реакции при повишена температура е стремежът тя да се свали възможно най-бързо. Това изглежда логично, защото температурата се възприема като част от болест или поне като най-опасния ѝ симптом. В действителност при много инфекции умерената температура е част от защитния отговор на организма.

Когато вируси или бактерии навлязат в тялото, имунните клетки отделят вещества, наречени пирогени. Сред тях са интерлевкин-1 (IL1|, интерлевкин-6 (IL6) и тумор-некротизиращ фактор (TNF). Те достигат до терморегулаторния център в хипоталамуса и "пренастройват" температурния праг, който организмът се стреми да поддържа. Тогава той започва да възприема нормалната си температура като твърде ниска и активира механизми за затопляне. Затова се появяват втрисане, треперене на мускулите и свиване на кръвоносните съдове в кожата. Така температурата постепенно се повишава. А това е необходимо за организма, защото по-високата телесна температура има реален биологичен смисъл. Тя затруднява размножаването на много вируси и бактерии, тъй като част от тях се възпроизвеждат по-неефективно извън оптималния за тях температурен диапазон и метаболитните им процеси се нарушават. Едновременно с това температурата подпомага работата на имунната система като активира по-ефективно някои защитни клетки, усилва действието на интерфероните и подобрява координацията на възпалителния отговор.

При типичните вирусни инфекции температурата обикновено се появява в първите дни на заболяването и продължава най-често между два и три дни. Именно през този период имунната система изгражда най-активния си отговор. Ако общото състояние на болния добро, хидратиран е, реагира нормално и няма тревожни симптоми, умерената температура често може да бъде просто наблюдавана, а не "лекувана".

В практиката се приема, че температури до 38-38.5°C които се понасят добре, без страдание, обикновено не изискват понижаване. Между 38.5 и 39°C подходът вече зависи повече от общото състояние, тоест дали човекът се чувства силно отпаднал, има силни болки, втрисане или трудно понася температурата. В тези случаи антипиретиците се използват не толкова за да лекуват болестта, колкото за облекчаване на симптомите и намаляване на натоварването върху организма. Докато температури около 39-40°C вече изискват по-внимателно наблюдение. Тук най-важен показател не е само числото на термометъра, а отново общото състояние. Ако пациентът е е контактен, приема течности, диша спокойно и няма признаци на дехидратация, силна сънливост, обърканост или силна болка, може да се вземе индивидуално решение дали да се понижи температурата. Като стойност такава температура не е потенциално опасна, но е добре да се следи отблизо и да има готовност да се приложи терапия за понижаването й, ако се появи общо влошаване на състоянието, както и ако температурата се покачва над тези стойности, задържа се продължително или се съпровожда от влошаване на състоянието. Тогава и професионалното лекарско мнение е препоръчително.

Мит 2: Колкото по-висока е температурата, толкова по-тежка е инфекцията

По-важно от самата стойност е общото състояние на пациента - наличие на задух, обърканост, силна болка, повръщане (но не при стомашно-чревен вирус) или други тревожни симптоми. Причината е, че температурата не е реципрочна на силата на инфекцията, а показва начина, по който имунната система реагира на нея. При някои вируси организмът отделя по-големи количества възпалителни медиатори и температурата се покачва рязко, дори когато самата инфекция протича сравнително леко. При други причинители имунният отговор е по-сдържан и температурата остава умерена или почти нормална, въпреки че човек може да се чувства по-отпаднал и болен.

Съществуват и състояния, при които температурата е ниска или леко повишена (37-37.5°C), но това не означава непременно леко заболяване. Някои хронични възпалителни процеси, автоимунни заболявания или продължителни инфекции могат да протичат именно с такава т.нар. субфебрилна температура. В тези случаи организмът поддържа постоянен, но по-нисък възпалителен отговор, който не води до висок температурен пик, но може да бъде съпроводен с продължителна умора, болки или общо неразположение. Затова медицината не оценява тежестта на заболяването само по градусите на термометъра, а по цялостната картина на симптомите и състоянието на пациента.

Мит3: Високата температура може да "свари" мозъка и белтъците в организма

Този страх е особено разпространен сред родителите. В действителност температурата, предизвикана от инфекция, рядко достига нива, които могат да увредят мозъка. За такъв риск се говори при температури над 41-42°C, стойности, които при обикновени вирусни и бактериални инфекции се срещат изключително рядко, защото температурата се регулира от терморегулаторния център в мозъка. При инфекция имунните сигнали временно "повишават" тази вътрешна настройка и тялото се стреми да достигне новата температура, но процесът остава под контрола на мозъка и организмът няма как да позволява температурата да се покачи до наистина опасни стойности, които биха го застрашили. Освен това клетките разполагат със собствени защитни механизми. При повишена температура те започват да произвеждат т.нар. heat-shock протеини. Това са молекули, които стабилизират други белтъци и им помагат да запазят структурата си при топлинен стрес. Благодарение на тези механизми умерената треска, каквато се наблюдава при повечето инфекции, не води до "сваряване" на белтъците и не уврежда мозъчната тъкан. Затова е важно да се знае, че при инфекциозната треска мозъкът повишава температурата целенасочено и контролирано.

Опасното прегряване започва едва когато този контрол се изгуби. Това става при нарушена терморегулация. Такива са: топлинен удар, редки лекарствени реакции като злокачествена хипертермия по време на анестезия, някои токсични реакции към медикаменти (напр. невролептичен малигнен синдром или серотонинов синдром), както и тежки увреждания на централната нервна система. В тези случаи организмът губи способността си да контролира температурата и тя може да се покачи неконтролируемо. Тогава вече говорим за хипертермия, а не за треска - процес, при който температурата може да надхвърли 41-42°C и да доведе до увреждане на клетъчните белтъци и мозъчната тъкан. Умерената температура може да бъде наблюдавана, ако човек се чувства сравнително добре, а антипиретиците се използват, когато температурата или симптомите станат трудно поносими.

Мит4: Ако свалим температурата, болестта ще мине по-бързо

Много хора възприемат понижаването на температурата като знак, че организмът започва да се справя с инфекцията. Това създава усещането, че колкото по-бързо се свали температурата, толкова по-бързо ще премине и самото заболяване.

В действителност антипиретичните лекарства (парацетамол, ибупрофен, аналгин) облекчават симптомите, но не лекуват причината за инфекцията. Те действат върху механизма, който регулира температурата в мозъка, като намаляват образуването на определени възпалителни молекули. Така температурата се понижава, но вирусът или бактерията остават същите. В този смисъл свалянето на температурата може да направи състоянието по-поносимо, да намали главоболието, мускулните болки и отпадналостта, тоест да намали натоварването върху организма, но самият ход на инфекцията обикновено не се променя съществено. Организмът все пак трябва да премине през собствените си имунни процеси, за да се справи с причинителя, а и вирусните инфекции често следват свой естествен ход, независимо дали температурата се сваля или не.

Мит5: Високата температура може да доведе до гърч

Много родители се страхуват, че ако температурата се покачи твърде високо, детето може да получи гърч. В действителност фебрилните гърчове не се причиняват просто от високите стойности на температурата. Те се наблюдават при малка част от децата - най-често между 6 месеца и 5 години - и са свързани по-скоро с начина, по който незрялата нервна система реагира на внезапното покачване на температурата, а не със самия ѝ абсолютен градус.

Фебрилният гърч представлява краткотрайно нарушение на електрическата активност в мозъка и се проявява с внезапно стягане на мускулите, треперене или загуба на контакт за кратко време. В повечето случаи пристъпът продължава по-малко от няколко минути и преминава сам. Макар да изглежда драматично, типичният фебрилен гърч не уврежда мозъка и не означава, че детето има епилепсия. След епизода децата обикновено се възстановяват напълно, но е важно е да се разбере, че гърчът не се появява при всяко рязко повишаване на температурата. Той се наблюдава само при деца, които имат индивидуална предразположеност към подобна реакция на нервната система. Затова много деца могат да вдигнат температура до 39-40°C сравнително бързо и никога да не направят гърч. От друга страна, при някои предразположени деца гърч може да се появи дори при по-ниска температура, ако тя се покачи рязко. Най-важното в тези ситуации е детето да бъде поставено на безопасно място, да се наблюдава дишането му и след пристъпа да се потърси медицинска оценка, особено ако това е първи епизод.

Въпреки тревожния си вид, фебрилните гърчове в огромната част от случаите са доброкачествено и преходно явление, което изчезва с израстването на нервната система.

Дир.бг