Конституционният съд потвърди решението, според което временно изпълняващите функциите на главен прокурор, председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд могат да заемат поста за не повече от 6 месеца. С решението си магистратите отхвърлиха искането на Апелативния съд във Варна за обявяване на текста от Закона за съдебната власт за противоконституционен, като поставиха ясен акцент, че законът не допуска неограничено във времето изпълнение на функциите на "тримата големи" в съдебната система, става ясно от съобщението на КС.

Делото беше образувано по повод разпоредба, влязла в сила през януари 2025 г. Според варненските съдии автоматичното прекратяване на правомощията на даден временен ръководител след изтичането на 6-месечния срок създава риск от институционален вакуум. Техният аргумент беше, че това би могло да блокира работата на институциите - например при искания за възобновяване на наказателни дела от страна на прокуратурата, както и че чрез въвеждането на срок Народното събрание се намесва недопустимо в кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет (ВСС).

В мотивите си Конституционният съд отхвърли тези опасения, като обясни разликата между конституционния мандат и временното управление. Съдът посочи, че Конституцията предвижда точен 7-годишен мандат само за редовно избраните титуляри на тези три длъжности. Фигурата на "временно изпълняващ функциите" не е уредена в Основния закон, което дава право на парламента да определи нейния статут и продължителност чрез обикновен закон.

Според конституционните съдии въведеното ограничение от 6 месеца не нарушава кадровата независимост на съдебната власт. ВСС запазва пълното си правомощие както да избира титуляри за позициите, така и да определя временни ръководители до провеждането на редовния избор. Съдът изрично подчертава, че законовият срок не е нов вид мандат, а има за цел да гарантира управлението на институциите, като същевременно не позволява едно и също лице да ръководи върховен съд или прокуратурата безкрайно, без да е преминало през предвидената процедура за редовен избор.

По отношение на твърденията за противоречива съдебна практика и неясноти как нормата действа спрямо вече заварени случаи, Конституционният съд отбеляза, че тълкуването на законите и уеднаквяването на практиката по тяхното прилагане не са от неговата компетентност, а са задължение на върховните съдилища.

В резултат на решението, след изтичането на 6-месечния срок на даден временно изпълняващ функциите, Висшият съдебен съвет е задължен или да определи друго лице за временен ръководител, или да приключи процедурата по избор на редовен такъв.

Дир.бг