Дясноцентристкият Демократически сбор (ДИСИ) остава първа политическа сила в Кипър след днешните редовни парламентарни избори в страната, показват официални резултати, публикувани на сайта на кипърското Министерство на вътрешните работи след преброяването на гласовете във всички 1283 секции в страната. Общо шест партии ще бъдат представени в еднокамарния кипърски парламент през следващите пет години.

ДИСИ получава 27,2 процента от вота, което е близо до резултата, който получи и на предишните парламентарни избори през 2021 г. Това ще позволи на дясноцентристката партия да запази 17-те си места от общо 56 в кипърския парламент.

„Гражданите избраха сигурност и стабилност. Ние сме удовлетворени от резултата, от утре започваме здрава работа“, каза лидерът на ДИСИ Анита Димитриу след изборната победа, цитирана от електронното издание на в. „Филелефтерос“. „Мандатът, който получихме, е да стоим начело с разбирателство, с реформи, които носят резултат“, допълни тя.

На второ място очаквано е лявата Прогресивна партия на трудовия народ (АКЕЛ) с 23,9 процента от гласовете – повишение с над пункт и половина в сравнение с предишните избори. АКЕЛ отново ще има 15 депутати в кипърската Камара на представителите.

Лидерът на АКЕЛ Стефанос Стефану заяви, цитиран от "Филелефтерос", че „от тази вечер започва един нов възходящ път, който бележи не само повишаването на процента ни и на гласовете ни, но бележи и израза на доверие на хората към партията на народа“. 

Разместванията започват от третото място, на което вече няма да бъде центристката Демократическа партия, а крайнодесният Национален народен фронт (ЕЛАМ). Той повишава значително подкрепата си от 6,8 процента през 2021 г. на 10,9 процента на днешния вот и ще има 8 представители в парламента – двойно повече от досега.

Председателят на ЕЛАМ Христос Христу каза: „Постигнахме една огромна победа, защото ЕЛАМ удвои мандатите си в парламента. Ще работим здраво, за да оправдаем избора на гражданите.“

Въпреки някои негативни прогнози Демократическата партия (ДИКО) успява да скъси разликата с ЕЛАМ и е подкрепена от 10 процента от избирателите. Макар че подкрепата ѝ спада с над 4 пункта, тя губи само едно място и ще има 8 депутати.

С по 4 депутати ще бъдат две нови и възприемани като антисистемни политически сили. Партията АЛМА (в превод “скок”) - Граждани за Кипър на бившия главен одитор на Кипър Одисеас Михаилидис печели 5,8 процента с програма за борба с корупцията и с образа на лидера си като опонент на бившия президент Никос Анастасиадис и на настоящия Никос Христодулидис. Другата нова партия в парламента ще бъде „Пряка демокрация“ на евродепутата и инфлуенсър Фидиас Панайоту – спорна фигура в кипърската политика, която обаче очевидно продължава да събира осезаема подкрепа с нестандартните си послания.

Останалите политически сили не успяват да излъчат депутати на изборите. Като големи губещи се очертават две от някога сравнително влиятелните партии в политическия център - лявоцентристкото Движение на социалдемократите (ЕДЕК) и либералният Демократически фронт (ДИПА). Те, заедно с ДИКО, са и партиите, които подкрепиха кандидатурата на настоящия президент Никос Христодулидис на президентските избори през 2023 г. С отпадането на ЕДЕК и ДИПА от парламента за правителството на Христодулидис се очертава по-труден период, доколкото парламентарната му подкрепа ще бъде по-слаба, макар че Кипър е президентска република и правителството не зависи пряко от наличието на парламентарно мнозинство.

Избирателната активност на изборите в Кипър днес е била 66,9 процента от регистрираните в избирателните списъци гласоподаватели.

Изборите в Република Кипър се провеждат само в контролираната от правителството част на страната, защото северната една трета от Кипър от 1974 г. е окупирана от Турция и там е обявена непризнатата Севернокипърска турска република (СКТР). За кипърските турци има запазени 24 места в парламента, които стоят незаети, затова общият брой на депупатите е фактически 56, а не 80, колкото би трябвало да бъде по закон.

БТА