Принцеса Даяна е излизала сама от двореца Кенсингтън нощем, за да раздава пари на секс работнички и да проверява как се справят бездомните, твърди бившият прессекретар на кралското семейство Дики Арбитър.

В предаването "Palace Confidential" на вестник Daily Mail Арбитър споделя, че принцесата е възприемала тези нощни излизания като нещо, което "трябва да направи", макар те да са били провокирани и от самота, и от "скука".

86-годишният Арбитър разговаря с водещия Люк Блакол по повод излизането на новата си книга "On Duty with the Royals: The Inside Story of the Modern Monarchy", която се основава на 12-годишния му опит като прессекретар на кралското семейство. Той е работил в тясно сътрудничество с крал Чарлз (тогава принц на Уелс) и принцеса Даяна от 1988 г. - през периода на раздялата и развода им - и е отговарял за връзките с медиите по време на погребението ѝ през 1997 г.

Арбитър твърди, че зад портите на двореца Кенсингтън принцесата се е чувствала "много самотна" и често се е изплъзвала на охраната си, за да се отправи на тези тайни мисии на милосърдие.

Той казва: "Единственото, с което разполагаше, беше телефон, за да се обажда на приятели. А приятелите ѝ не бяха склонни да преминават през сложните процедури за сигурност, за да се видят с нея. Тя трябваше да предостави на охраната имената и адресите на приятелите си, както и регистрационните номера на автомобилите им, заедно с часа на пристигане и заминаване. Беше си цяла разправия. Канеше хора на обяд, но не и на вечеря, затова непрекъснато се чудеше с какво да запълни времето си. Тя се опитваше да се измъкне, като казваше на охранителя си: "Тази вечер няма да ходя никъде. Можеш да си вземеш почивка." И все пак колата идваше и тя обикаляше из Падингтън - не само за да дава пари на секс работничките, но и за да види как се справят бездомните. Това беше нещо, което чувстваше, че трябва да прави, но същевременно го вършеше и от скука."

На друго място в интервюто Арбитър критикува новите мемоари на граф Спенсър, "Лебедова песен: Даяна, сестра ми", определяйки ги като "скучни" и заявява, че в тях се отделя твърде много място на самия автор, но липсва фактическа точност.

Арбитър заявява, че просто "не разпознава" Чарлз в негативния образ, представен от Спенсър, тъй като е работил в тясно сътрудничество с него непосредствено след смъртта на Даяна. "Бях на предна линия. Отговарях за всички дейности, свързани с медиите. Имаше неща в мемоарите на Спенсър, при които си мислех: "Откъде ли ги е взел?" Чудя се защо хората просто не оставят Даяна да почива в мир. Вече близо 30 години се преповтарят едни и същи неща. Няма какво ново да се каже. Просто не е в природата на Чарлз да бъде човекът, какъвто го описва Спенсър. Видях го в деня, когато Даяна се завърна - часове след смъртта ѝ. Той слезе от самолета и не мисля, че някога съм го виждал толкова съкрушен след смъртта на неговия прачичо, лорд Маунтбатън. Човекът беше съсипан. Така че твърдението на Спенсър, че той се е държал като човек, спечелил от лотарията, е чиста измислица. Това е пълна фантазия."

Дир.бг