Руснаците започват да се разочароват от правителството под влияние на икономическата криза, но популярността на премиера остава много висока. Рейтингът на Владимир Путин в значителна степен е изкуствено създаден артефакт, той успешно се вписва в социалните очаквания на мнозинството, коментира този феномен политологът Дмитрий Орешкин за „Время новостей”. Руснаците започват да се разочароват от правителството под влияние на икономическата криза. Данните от социологическите анкети, проведени от „Левада-Център”, показват, че през ноември тази година е нараснал броят на руснаците, критично оценяващи работата на правителството, което сега оглавява най-популярният политик на страната Владимир Путин. Изследването е проведено между 14-17 ноември в 128 населени места в 46 региона на страната, анкетирани са 1599 души, статистическата грешка не надхвърля 3%. В периода от октомври до ноември общата оценка на ефективността на действията на министерския съвет е намаляла. От 27 на 33% се е увеличил делът на анкетираните, смятащи, че правителството „лошо” се бори с финансовата криза, инфлацията и безработицата. Броят на тези, които поставят на правителството оценка „добър”, напротив, е намалял от 13 на 7%. Най-разпространената претенция към правителството – неговата неспособност да се справи с ръста на цените и да прекрати понижаващия се жизнен стандарт на населението /61%/. Преди две години, през ноември 2006 г., този пункт предизвикваше оплаквания сред 48% от анкетираните в сходно допитване. Освен това, правителството се критикува за недостатъчната грижа за социалната защита на населението /38%/, а също така за неспособността да реши проблемите с безработицата /29%/, кризата в икономиката и спада на производството /26%/. При това, както става ясно от допитването, от правителството са разочаровани еднакво всички слоеве на населението. Така, представителите на най-малко обезпечените слоеве /”парите не стигат даже за продукти”/ в извадката са се оказали 10%, и в тази група броят на анкетираните, оценяващи работата на правителството като ефективна е намаляла от октомври от 9 на 7%, а броят на оценяващите я като „лоша” се е увеличил от 45 на 54%, т.е. с 9%. Почти толкова – от 17% до 25%, т.е. с 8% - се е увеличил броят на оценките „лоша”, написани на правителството от най-заможните слоеве /”без труд купуват стоки за дълготрайно използване/, които в извадката са се оказали 17% от общия брой запитани. А броят на одобряващите действията на правителството са намалели в тази група със 7% - от 17 до 10%. Очевидно, че представителите на зараждащата се средна класа за момента най-остро усещат върху себе си последиците от кризата. Най-накрая, все по-малко хора предполагат, че в близко бъдеще властите ще успеят да подобрят ситуацията. Ако през януари тази година тези оптимисти са били 43%, през май те са били 37%, а през ноември – само 31%. Броят на песимистите, не възлагащи на правителството особени надежди, се е увеличил от януари до ноември от 17 на 29%. 26% днес смятат, че подобряване на икономиката ще трябва да се чака повече от две години, 14% считат, че кризата ще продължи 1,5-2 години, 15% - година, и само 2% оптимисти смятат, че всичко ще е наред след някой и друг месец. Едновременно с това допитването на „Левада-Център” показва, че работата на Владимир Путин на поста премиер се одобрява от 86% от запитаните. „Рейтингът на Путин в значителна степен е изкуствено създаден артефакт, той успешно се вписва в социалните очаквания на мнозинството”, опитва се да обясни този феномен политологът Дмитрий Орешкин пред кореспондента на „Время новостей”. „Хората се нуждаят от надежда, и Путин – президент, а след това министър-председател на надеждата, която винаги се концентрира в един лидер. Възниква някакво движение по веригата: правителството е лошо, но Путин е добър. С времето ако нещата продължават да вървят зле, тази вълна на недоволството ще достигне и него. А за момента хората – и на тях им помагат затова – се опитват да направят такава ментална операция: Путин е добър, а нещата около него са лоши, следователно е виновен който искате, само не и той”, добавя той. Сходно обяснява дисонанса, възникващ в умовете на руснаците, и съпредседателят на Съвета за национална стратегия Йосиф Дискин. „Оценките на Путин и правителството се случват в различни пространства. Путин и Медведев днес са символ на някакви ценности, които обединяват страната в метафизично пространство, но за момента те не отговарят на реалното положение на нещата. Ако бъде осъзнато, че кризата има системен характер, тогава ще има претенции към Путин като към основател на тази система. Но за момента кризата не засяга носещите конструкции на самата система”, каза той пред кореспондента на „Время новостей”. Дмитрий Орешкин не е такъв оптимист: според него, „защитните въздушни възглавници” в рейтинга на Владимир Путин ще стигнат за година и половина –две, а след това рейтингът на премиера ще спада, следвайки икономическите показатели. /БГНЕС