Правителството одобри проект на закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), предаде репортер на БГНЕС. С приемането му от Народното събрание ще бъде отменен действащия от 1969 г. Закон за изпълнение на наказанията и ще се отговори на препоръките в докладите на европейските експерти от партньорските проверки, от проверките на Европейския комитет против изтезанията и на констатациите на Европейския съд по правата на човека. Проектът на нов ЗИНЗС е съобразен с действащите международни актове и най-добрите европейски практики в областта на наказателно-изпълнителното право. Целта му е да усъвършенства и да осъвремени нормативната уредба на дейността по изпълнение на наказанията, да укрепи ефективността при третиране на осъдените лица, да осигури в пълен обем правата и свободите им, да се постигне прозрачност на наказателно-изпълнителната дейност и ефективно прилагане на европейските стандарти. С новия закон за първи път се регламентира забраната за изтезания, жестоко или нечовешко отношение в наказателно-изпълнителната дейност, което е и една от най-често даваните препоръки на правозащитните организации. Спазването на законността при изпълнение на наказанията ще подлежи на системен контрол както от държавните органи, така и от омбудсмана и от неправителствените организации. Констатациите за извършените проверки за състоянието и проблемите на системата ще се обявяват публично. Общественици и представители на НПО ще влизат и в Съвета по изпълнение на наказанията, който се създава към Министерството на правосъдието. Негови членове ще са също представители на правосъдното ведомство, на министерствата на вътрешните работи, на образованието и науката, на здравеопазването, на Висшия адвокатски съвет, магистрати. Задачите на Съвета са свързани с организирането и извършването на научни изследвания във връзка с изпълнение на наказанията; разработването на методически указания за дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби; изготвянето на проекти за нормативни актове във връзка с изпълнението на наказанията и др. С проектозакона се създават нормативни гаранции за съобразени и близки до нормалните битови условия. Необходимостта от такава регламентация е наложителна, тъй като по този повод има най-много критики от български и международни правозащитни организации. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона правителството трябва да приеме програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Три години след това жилищната площ за един затворник не може да бъде по-малка от 4 кв. м, е посочено в проекта. С проекта се променя и системата на местата за лишаване от свобода. Посочва се, че местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода са затворите и поправителните домове. Към затворите се създават затворнически общежития – от открит и от закрит тип, а към поправителните домове – само от открит тип. Премахват се досега съществуващите категории от закрит тип за рецидивисти и за нерецидивисти и от преходен тип, което е в интерес на лишените от свобода. Това ще доведе до по-добри условия и възможности за третиране на осъдените. Те ще се ползват от повече законоустановени права и ще се засили ресоциализационният ефект. Предвидено е в местата за лишаване от свобода да се прилагат четири вида режим на изтърпяване на наказанието вместо досегашните пет вида. В затворническите заведения от закрит тип се прилага общ, строг и специален режим, а в тези от открит тип – само общ и лек режим. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието никога не е лек.Утвърждава се със законова регламентация ролята на оценката на правонарушителя. Тя е определяща при предложенията за промяна в режима на изтърпяване на наказанието, за преместване в затворническо заведение от по-лек или по-тежък тип и за условно предсрочно освобождаване. /БГНЕС