Признаването на независимостта на Косово ще бъде използвано като прецедент. Затова ЕС настоява решението за областта да се вземе на международно равнище, а не да се провъзгласява едностранно, смята шведският външен министър Карл Билд. В Съвета за сигурност на ООН продължава дискусията за бъдещия статут на сръбската провинция Косово. Белград е против предоставянето на независимост на областта. Новият сръбски външен министър Вук Йеремич определи подобни планове като “насилствено разделяне на Сърбия”. Неговият словашки колега Ян Кубиш се опасява, че независимостта на Косово може да накара живеещото в Словакия унгарско етническо малцинство да поиска автономия. Въпреки това САЩ и Европейският съюз както и преди настояват за приемането на плана на специалния пратеник на генералния секретар на ООН Марти Ахтисаари. Този документ предлага да се предостави независимост на Косово под надзора на международната общност. Един от привържениците на плана Ахтисаари е шведският външен министър Карл Билд. В средата на 90-те години на ХХ век той бе специален представител на ЕС за Балканите и съдейства за приключването на босненската война. За проблема със статута на Косово Карл Билд разказа пред “Время новостей”. “Время новостей” /ВН/: Решаването на проблема със статута се забавя... Карл Билд /КБ/: Дълго продължи формирането на сръбско правителство, без което бе трудно да се разчита на политически успех. Но сега кабинетът е съставен и има легитимност. Процесът не трябва да се отлага безкрайно. Колкото по-дълго, толкова по-голяма е вероятността, че ще възникнат нови заплахи и затруднения. СС на ООН трябва да вземе решение. ВН: Проблемът със статута на Косово не е възможно да се разглежда откъснато от другите подобни конфликти, например в постсъветското пространство. Това безпокои, особено Грузия... КБ: Естествено, има общ контекст. Най-често като пример посочват Абхазия. Но националният състав на населението в Абхазия до конфликта в началото на 90-те години въобще не е сравним с етническата ситуация в Косово преди конфликта. Мнозинството в Косово очевидно бе албанско, докато в Абхазия мнозинството не бе от абхазци. ВН: Това е безкрайна история. Абхазците ще ви докажат, че това положение е било резултат от политиката на грузинска асимилация, провеждана десетилетия от Тбилиси... КБ: И какво от това? Варягите някога са управлявали Русия и какво следва от това? Аз добре познавам този феномен от Балканите, в историята можеш да се задълбочаваш дотогава, докато не изровиш това, което ти е нужно. При това всеки народ намира нещо за себе си. Това не позволява да се води реалистична политика. Когато се става дума за разрешаване на конфликти, трябва да се изхожда от ситуацията, която е била до началото на изселването на бежанците, друг път няма. В този смисъл на Балканите и на постсъветското пространство има сходен проблем. ВН: Но дори ако международната общност се съгласи, че косовският случай не е прецедент, жителите на конфликтните зони независимо от това ще смятат обратното. КБ: Да, естествено, на него ще се позовават като на прецедент. И затова ние в Европейския съюз настояваме, че решението за Косово трябва да се съгласува и да се признае на международно равнище, а не да се провъзгласи едностранно. Въобще днес всичко е фокусирано върху проблема за политическия статут на областта. Това създава впечатление, преди всичко в самите косовари, че независимостта веднага ще реши проблемите на Косово. Но това не е така, някои проблеми ще се решат, но други ще бъдат създадени. И аз повече се безпокоя не от политическата, а от социално-икономическата обстановка в областта. Каквото и да се случи, преди всичко е важно да се направи така, че отговорността да се поеме от самите косовски институции. ВН: А те съществуват ли? КБ: Съществуват. И ще се променят. Планът на Ахтисаари предвижда сериозни конституционни промени. Те трябва да се осъществят в течение на 120 дни, след което ще се проведат избори, за да могат самите косовари да определят своите представители. От тях вече могат да се изискват резултати и да се контролират техните действия. ВН: А ЕС готов ли е да поеме отговорност? Например, да отвори границите и да позволи на всички косовари, желаещи да работят в Европа, да направят това. Така могат да се смекчат социално-икономическите проблеми на областта. КБ: Ако говорим за отваряне на границите, необходимо е да се свалят ограниченията и да се осигури свободна търговия не само с ЕС, но и със Сърбия, с която Косово има традиционни стопански връзки. /БГНЕС