Европарламентът се солидаризира с Далай Лама
Тибетският духовен водач Далай Лама беше гост на Европарламента. Неговата реч бе последната от серия изказвания на религиозни лидери на тема диалог между културите. Речта на Далай Лама придоби обаче политически измерения, коментира „Дойче Веле”.Далай Лама беше поздравен от президента на Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг изрично като религиозен водач. За китайското правителство Далай Лама е значително повече от това. От негова гледна точка той е човек, който се стреми да постигне разцепление на Китай и е следователно опасен сепаратист. Затова Пекин се опитва да предотврати срещата на Далай Лама с политици, както и негови публични изяви в медиите. За целта Пекин заплашва и упражнява натиск, отказва свои делегации или пък предвидени чужди посещения. Така китайското ръководство провали предвидената за първи декември в Лион среща на върха между ЕС и Китай. С подобни неща обаче Китай вреди на самия себе си. Тъкмо сега, когато световната финансова криза рискува да прерасне в световна икономическа криза, диалогът между двата икономически гиганта е повече от всякога важен. Стотици китайски фабрики вече затвориха врати, защото експортните поръчки се сринаха. Ръководителят на държавната комисия за развитие и реформи предупреди миналата седмица за социална нестабилност, ако икономиката продължи да се развива слабо. Щом обаче чуждестранни политици се срещат с Далай Лама, китайското ръководство е готово на всякакви жертви. Всъщност посланието на Далай Лама от Брюксел беше, че е нужен диалог. При това Далай Лама отново повтори, че от собствен интерес тибетците желаят да останат част от китайската държава. Тибетците искат модернизация, но те искат да са част от нея, в съответствие с дадените им в конституцията малцинствени права. Невъзможността да се върви по този "среден път" е в самия Китай. Там няма конституционен съд, пред който тези малцинствени права да бъдат защитени. В ръководството на страната пък в момента изглежда се затвърждават позициите на хардлайнерите.На онези, които смятат, че одобрението на тибетците за китайската държава може да се постигне по-лесно чрез насилие, отколкото чрез мерки на доверие. Части от китайското население са значително по-прогресивни. Китайски интелектуалци призоваха правителството в отворено писмо да преоцени политиката си спрямо Тибет и направиха 12 конкретни предложения. Това беше в края на март, след безредията в Тибет. Те се възпламениха по повод 49-тата годишнина от китайската инвазия през 1959 година. Идната година предстои кръгла годишнина. Нужен е диалог. Той е в интерес на всички. /БГНЕС
120
0
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Добави коментар