8 декември - празникът на студентите
За поколения български студенти този ден е еуфоричен – това е Студентският празник 8 декември и така е вече десетилетия. Сменят се поколенията и това Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus не може да не вълнува, защото означава и младост, и вълнение от ученето, което всеки сам е избрал, а и перспектива.
И така е от далечни времена - счита се, че студентският химн Gaudeamus igitur е използван още през 13 век и авторите му са неизвестни. Съвременният текст е написан от скитащия немски поет К. В. Киндлебен през 1781 г., а за мелодия е използвана по-рано създадена (1717) песен от Я. Г. Гюнтер. Но, да сме обективни едва ли много от днешните студенти знаят това, но друга латинска сентенция гласи: „О, времена, о нрави!“ И все пак това е празник на младостта, на тези млади хора, които винаги са най-будната част от обществото не само в българската история – стига само да се вгледаме в отминалия ХХ-век. За ХХІ тепърва ще осъжда времето.
Студентският празник се чества официално от 1903 г., когато се е отбелязвал 15 годишният юбилей на Софийския университет и датата става празник на всички студенти в България. Тази година България отбеляза 120 годишнината от създаването на Алма Матер, така е призван да се нарича все пак само Софийския университет „Св Климент Охридски“. Да му отдадем почит отново в този ден, когато по стар стил е денят на патрона му. Решението за празника е на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. Празнуването на празника е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на университета на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти. Друга тема е, че днес като се кликне в Гугъл за празника излизат преди всичко оферти на туристически фирми за прекарване на празника. Нали стана дума за времената и нравите...Но това е ден на младостта, значи на надеждите, на науката, значи на бъдещето, а това, че Студентски град в София не е най-привлекателното място е и предизвикателство към студентите да пожелаят да стане наистина техният обичан огромен кампус. Това също е част от идеята, че те са най-непримиримите към безобразията в обществото. Но навярно и това е част от бъдещето. И както се казва и се веселете! Но и да не се забравя, че на този ден студенти по света отбелязват тази дата и със смъртта на Джон Ленън. На 8 декември 1980 г. Марк Дейвид Чапман убива основателя на Бийтълс Джон Ленън, но „Let it be“ и не само тя продължават да бъдат обичани песни по цял свят. /БГНЕС
138
3
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
поздрав
Честит празник на всички, които носят студентски дух!
бивш студент
Честит празник на всички студенти!
Vivat academia
Студентският химн е написан на латински от скитащия немски поет К. В. Киндлебен през 1781 г. За мелодия е използвана по-рано създадена (1717 г.) песен от Я.Г. Гюнтер. Освен официалния текст, химнът има и безброй хумористични интерпретации, създадени от родния студентски фолклор.
Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus; (2)
Post jucundam juventutem,
Post molestam senectutem
Nos habebit humus! (2)
Vita nostra brevis est, Brevi finietur, (2)
Venit mors velociter,
Rapit nos atrociter,
Nemini parcetur. (2)
Ubi sunt qui ante Nos in mundo fuere? (2)
Vadite ad superos,
Transite ad inferos,
Hos si vis videre. (2)
Vivat academia, Vivant professores, (2)
Vivat membrum quodlibet,
Vivant membra quaelibet,
Semper sint in flore! (2)
Vivant omnes virgines Faciles, formosae, (2)
Vivant et mulieres,
Tenerae, amabiles,
Bonae, laboriosae! (2)
Vivat et respublica Et qui illam regit, (2)
Vivat nostra civitas,
Maecenatum caritas,
Quae nos hic protegit! (2)
Pereat tristitia, Pereant osores, (2)
Pereat diabolus,
Quivis antiburschius,
Atque irrisores! (2)
Да се веселим
Докато сме млади!
След приятната младост,
След тягостната старост,
Ще ни приеме земята.
Животът ни е кратък,
скоро ще свърши.
Смъртта идва бързо,
Отнася ни безжалостно,
За никого няма пощада.
Да живее университетът,
да живеят професорите!
Да живее всеки негов член,
да живеем всички,
навеки да процъфтяваме!
Да живеят всички момичета,
ласкави, красиви!
Да живеят и жените,
нежни, достойни за любов,
добри, трудолюбиви!
Да живее Републиката,
и тези, които управляват!
Да живее нашия град,
Да живеят меценатите,
Които ни покровителстват!
Да изчезне мъката,
да умрат нашите врагове,
да загине дявола,
и всички които се надсмиват над младите!