Обзавеждат СОУ „Черноризец Храбър“ с бели дъски
33 бели дъски ще бъдат закупени за обзавеждане на СОУ „Черноризец Храбър“, ако общинските съветници подкрепят предложението на директора на училището да им бъдат върнати 6900 лв. постъпили в общинския бюджет. Средствата са от продадени отоплителни тела и щрангове, които са били демонтирани от отоплителната инсталация при извършения основен ремонт в училището. С изпълнението на ремонта бяха отхвърлени част от набелязаните енергоспестяващите мерки. С тези средства училището може да закупи бели дъски и в докладна до съветниците директора е отправил предложение парите да се върнат в училищния бюджет.
ШУМ.БГ
67426
1442
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==

Коментари
m.m,m.
Tuy vasto vece na nisto ne myaza be maymuni
14
КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Навалица... Психоза масова...
Разкалян тротоар… Чердже...
Протяга чашчица пластмасова
едно премръзнало джудже.
Не левчета... Поне стотинките...
Какво.. Те също са пари.
И капят в чашата снежинките...
Еднички - щедри и добри.
Ах...Ох... Недей... Ще ме разплачеш.
Да беше българче поне...
Престъпник бъдещ... Няма начин...
Това крадливо цигане!
Отдавна остаряла приказка.
Гаврошовците... Ах, недей...
Ей там, до къщата на Смирненски -
пред срутения му музей.
15
ЧОВЕКЪТ
Човекът, който всяка сутрин, когато слънчицето грейне,
и младите жени излизат навън с найлонови торбички
да хвърлят нощния боклук… ей тук…в кварталния контейнер -
Човекът, именно Човекът… е по-щастлив сега от всички.
Спокоен е… Със колко битки успял е да го извоюва.
Все още силни са ръцете, когато свиват се в юмруци.
Себеподобните го мразят… И кучетата негодуват.
Не смеят да припарят даже и циганите със каруци.
Матракът му, на който нощем спи във тунела под канала…
И одеалото, с което грижливо, дълго се завива…
Палтото… Шапката, която била е преди време бяла…
И петгодишните обувки, които още си ги бива…
Той има всичко… Няма име… Не знае никой от къде е.
Едно портретче във ръцете понякога до болка мачка.
Човекът днес във пещерата на прадедите си живее.
И носи във чувал закърпен поредната си ловна плячка.
Той е безсмъртен… Той е вечен… Върти се шеметно земята.
Денят започва… Със джакузи… С кафе след снощното уиски.
Човекът… Страшният човек… С когото плашим днес децата…
Закусва тази сутрин весел и сит със нашите огризки.
15 януари 2008
16
ДАЛЕЧЕ... ДАЛЕЧЕ...
Тъкмо я хванахме златната рибка...
Някакво камъче ох! ни подхлъзна...
Ето – я, вижда се още как припка...
Колко надежда от нас се изплъзна...
Трите желания... Няма ги вече...
Няма я болката... Нито копнежа...
Споменче само... Далече... далече...
Люспичка златна в пробитата мрежа.
17
НЕОЧАКВАНО Е НЕЖНА ВЕЧЕРТА
Неочаквано е нежна вечерта
с непредвзета и небрежна красота,
с непредвидена, неловка страст,
неусетно появила се у нас.
Ти в ръката си главата ми вземи.
Нека в тъмното хладилникът шуми,
нека плаче неразбрана и сама
горе някаква забравена чешма.
Чух сърцето ти забързано. Охо!
Не - часовникът ти - в моето ухо.
Сьс очите си писмо ми напиши,
със косата си ме бавно задуши,
сьс ръцете си ми обяви война
както в старите ни стари времена...
... Както в старите ни стари дни,
пренаселени от слънчеви луни,
пренаситени от ненаситен зов
за неясна, синкава любов...
Нека утре ни събуди моят син,
нека тръгнеш пак към своя магазин,
нека свързвам изгорелия бушон,
нека тупаш на бъбривия балкон,
нека сложиш театралния си грим,
нека кашлям от тютюневия дим,
нека бързо след спектакъла заспиш,
нека пиша своя скучен ръкопис...
Нека в тъмното хладилникът шуми.
Ти в ръката си главата ми вземи!
Виж на устните ми сивата черта!
Неочаквано е нежна вечерта.
1972 г
18
ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА
Достатъчно... Изтрий сълзите
със края на ръкава...
Животът продължава, мила,
животът продължава...
Макар без сцена. Без театър.
Макар и безработни.
Със теб сме още по-щастливи.
Със тебе сме страхотни.
Освободени от задръжки,
от глупави проблеми,
най-после и за нас самите
си подарихме време.
Животът продължава, мила.
Печелиш или губиш.
Но в този случай аз печеля -
ти супер с мен се любиш.
И не мисли, че няма време,
че е изтекъл срока.
Животът продължава, мила,
в обратната посока.
Обръща се назад, към старта.
Към младостта завива.
Аз ставам все по-ненаситен,
а ти - все по-красива.
И както виждаш, ни се случи
най-хубавата случка.
Животът продължава, мила,
във малката ни внучка.
И затова изтрий сълзите
със края на ръкава.
Чак до смъртта и по-нататък
животът продължава.
1999 г
19
НЕ СИ ОТИВАЙ...
Не си отивай, мой живот... Защо така си се разбързал.
Палтото взел си във ръка... Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори... И ризата ти е изпрана...
Къде отиваш, мой живот... Почакай! Време не остана.
Защо си толкоз запъхтян... Не бързай... Искаш ли почивка?
Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.
Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.
Не тръгвай още, мой живот... Къде във тази нощ последна?
Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл...
Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка...
Две точки съм поставил знак... Не искам да поставям точка.
Не си отивай, мой живот... Върни се, моля те, обратно.
Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й тяло.
Вратата бавно затвори... И да започнем отначало.
20
РЕПЕТИЦИЯ
Отхапвам лекомислено и гладно
от залъка на всеки божи ден.
Живея с всички сили, безпощадно,
живота, който ми е подарен.
Дали случайно или по програма -
един-единствен - кратък, страшен, мил -
живота, който с много страх на двама,
на мойте синове съм подарил.
Животът - това малко, топло чудо,
пулсиращо във моите гърди.
Животът - тази сляпа пеперуда
в прозорците на светлите звезди.
Животът - тази крехка, бяла птица,
опряла клюн в небесните врата.
Животът - тази кратка репетиция
за дългия спектакъл на смъртта.
1986 г
@
Поздравления за тези откровения. Нещо повече за автора може ли?