Обзавеждат СОУ „Черноризец Храбър“ с бели дъски
33 бели дъски ще бъдат закупени за обзавеждане на СОУ „Черноризец Храбър“, ако общинските съветници подкрепят предложението на директора на училището да им бъдат върнати 6900 лв. постъпили в общинския бюджет. Средствата са от продадени отоплителни тела и щрангове, които са били демонтирани от отоплителната инсталация при извършения основен ремонт в училището. С изпълнението на ремонта бяха отхвърлени част от набелязаните енергоспестяващите мерки. С тези средства училището може да закупи бели дъски и в докладна до съветниците директора е отправил предложение парите да се върнат в училищния бюджет.
ШУМ.БГ
67428
1442
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==

Коментари
Анонимен
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
ххахааааахааха
Из мемоарите на Владимира...
Когато пукна няма да изгния
и светла ще остане мойта кожа,
че алкохола,който ще изпия
неще ми позволи да се разложа.
Не сипвайте на гроба ми вода,
на оня свят не искам да се мия
и ако някога възкръсна след смъртта,
то ще бъде......................
.....................за да се напия.
Анонимен
ХаХаХааахахах
Имало скрити таланти Бряххх
24
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба...
Дълбоко сред мрак и мъгла.
Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:
по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:
на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред
Глас народен:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
Септември.
- Глас народен -
- Глас божи -
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето - кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта -
о нека!
но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам -
вечна пролет на живия блян. . .
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами бог!
А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
- скот като скот:
хиляди
маса
народ;
хиляди вери
- вяра в народний възход,
хиляди воли
- воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
- и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
- в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени
високо
широко
над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:
Хиляди -
маса -
народ.
Започва трагедията! -
Първите
паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха
пронизани.
Планината гърми. . .
Там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
- плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
И яростно лаят
картечници. . .
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
- окървавени трупове -
застлаха
склонове
валози
пътища. . .
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни
- доубивани, стреляни
с шрапнели, фугаси
- бягащи в ужас на всички страни,
догонвани в къщите
и съсичани там
с кървави саби
под нисък сайвант
сред писък
на изплашени баби,
деца и жени...
Войските настъпваха.
Под грозния звук на шрапнелите
изтръпнаха
и най-смелите:
в отчаяние
към небето издигнати голи ръце.
Ужас без слава
замръзна на всяко лице -
очи без страдание.
"Всеки
да си спасява
живота!"
И се предаде.
"Да се обеси червения поп!
Без кръст - без гроб!"
До телеграфния стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето -
сурово.
Попа стоеше огромен,
изправен в целий си ръст,
цял
спокоен като гранит -
без жал
без спомен
- на гърдите Христовия кръст
и с поглед в балканите впит -
далеко
сякаш в грядущето. . .
- Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си въжето
и
без да погледне небето
- увисна -
език
между зъбите стиснал:
велик
сюблимен
непостижим!
Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила. . .
Ахил беше грубата сила.
Военния демон.
Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове, ордени, ленти. . .
Пиедестал
на реда и тишината
в страната. . .
Но днес ний
не вярваме вече в герои
- ни чужди, ни свои.
Троя бе опожарена и срината.
Приам и Хекуба загинаха.
Ахил тържествува. . .
- Какво е за него Хекуба? -
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка, разкъсъна
над безименни гробища с кърви оръсени
израснали в миг
- толкоз много -
безброй.
- Какво е за него Хекуба? -
Ахил бе герой.
Ахил бе верик.
Бич божий изпратен от бога.
Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
- И загина
падна в позорно падение:
на убиеца вярна отплата.
Агамемнон уби Ифигирия
- и загина:
Клитемнестра уби Агамемнона
- и загина:
Орест със Електра уби Клитемнестра
- и загина. . .
Едничка остава
- стои и пребъдва
през вековете -
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
- и в с и ч к о с е с б ъ д в а.
Безсменна прищявка, игра и забава
на боговете.
Вековечен разцвет на божествена стръв.
Всяка смърт е за тях развлечение,
всеки вопъл - шега.
Смърт, убийство и кръв!
Докога, докога?
Вседържителю Зевс
Юпитере
Ахурамазда
Индра
Тот
Ра
Йехова
Саваот:
- о т г о в а р я й!
Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
- К о й
и з л ъ г а н а ш а т а в я р а? -
Отговаряй!
Ти мълчиш?
Не знаеш?
- Ний знаем!
Ето виж:
с един скок
ний скачаме право в небето:
ДОЛУ БОГ!
- хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:
ДОЛУ БОГ!
и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни -
ДОЛУ БОГ!
По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре! нагоре!
З е м я т а щ е б ъ д е р а й -
ще бъде!
25
Провинциален скандал
Нашият град ветровит
просто изтръпна потресен:
месният архимандрит,
месният пастир небесен
хвърли набързо брадата...
Нашата власт ли го стегна?
Раят открил на земята,
с млада вдовичка забегна.
Анонимен
Някой се сдухаха тотално
Ето ви още малко Превер
ЗА ТЕБЕ, ЛЮБИМА
Аз бях на пазара, където продават птици
И купих птици
за тебе
любима, неда,
Аз бях на пазара, където продават цветя
И купих цветя
за тебе
любима, неда,
Аз бях на пазара за железни предмети
И купих вериги
тежки вериги
за тебе
любима, неда
Аз бях на пазара за роби
Там те потърсих
но те нямаше там
любима, неда
ОТИВАШ СИ
Отиваш си. Но моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори!
Не си виновна ти да стигна ада
и огънят му жив да ме гори.
Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е градът и хорски бяс,
със тази приказчица мръсна и отровна,
витаеща удобно, тряс.
Виновно е навярно питието,
което не приготви в битието,
което с злоба, в сметки криви,
с гурките на мурките изпи изпи.
Отиваш си. И ти не ме забравяй!
Бих преживяла, всичко друго, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума – с две сълзи пред съдията..
ангели
Ванчовата колежка на
въртележка
Покрай прозореца ми вън
минават те като насън,
минават те като на лента.
За мен остават тез фрагменти,
отделни, бързи и красиви,
но скоро всички се преливат
като във обща лоша снимка.
И милите им половинки,
третинки или четвъртинки
в кълбо огромно се объркват,
Но от години не се объркват.
И се въртят, въртят в чекръка
на много погледи и устни.
Но щом въртежът те напусне,
от всички тях - различно-същи -
към теб отново се завръщат.
И като нов свят те откриват.
И като никога за общо дело
те виждам аз съвсем дебело
как да кърпиш вехтата си риза,
Дано по надълбоко да не влиза
__________________
Всички сме ангели с едно крило,
и можем да летим единствено
като се прегърнем един друг.
Зевс
Делегация пчели отишли при Зевса да му се изплачат от участта си, че целият им труд отива напразно, хората им грабят меда и пак остават спрямо тях неблагодарни.
— Какво искате да направя? — попитал ги Гръмовержецът.
— Дай ни смъртоносно жило!
— Добре! — отвърнал Зевс и станал от креслото си, за да ги подсети, че трябва да си отиват.
Върнали се радостни пчелите към кошерите си и тъкмо в това време забелязват как хората им прибират медена след медена пита. Спуснали се върху тях, нажилили ги. И моментално умрели. Те, пчелите. Защото искали да хапят смъртоносно, а не изяснили кому да е смъртта.
Затова, ако искаш нещо от боговете, бъди съвсем точен. Или по-добре нищо не искай от тях. Ако не си принуден.