Обзавеждат СОУ „Черноризец Храбър“ с бели дъски
33 бели дъски ще бъдат закупени за обзавеждане на СОУ „Черноризец Храбър“, ако общинските съветници подкрепят предложението на директора на училището да им бъдат върнати 6900 лв. постъпили в общинския бюджет. Средствата са от продадени отоплителни тела и щрангове, които са били демонтирани от отоплителната инсталация при извършения основен ремонт в училището. С изпълнението на ремонта бяха отхвърлени част от набелязаните енергоспестяващите мерки. С тези средства училището може да закупи бели дъски и в докладна до съветниците директора е отправил предложение парите да се върнат в училищния бюджет.
ШУМ.БГ
67430
1442
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Зевс
Зевс, след като били създадени животните, започнал да им присъжда лични качества: на едно — сила; на друго — хитрост; на трето — бързина; на четвърто — лукавство.
Раздавал, раздавал, край нямали животните, но на всяко успял да дарува по нещичко.
Само човекът, като „зоон политикон“, не получил нищо и застанал гол и нещастен, гладен и невъоръжен пред Зевса:
— Какво толкова се провиних пред тебе, Зевсе, та ме оставяш без никакво благоволение?
Зевс го тупнал покровителствено по рамото:
— И за теб съм помислил. Давам ти разум. Той ще ти служи за две неща. Първо — да подражаваш на животните и по този начин да използваш всичките им преимущества. И второ — да хвалиш боговете. Достойни ли са хвалбите ти, боговете няма да те изоставят.
ала-бала
Змията салабаш-алабаш
Змията и тя отишла да се жалва пред Зевса, че много я газят хората.
— Нали имаш жило? — запитал я Зевс.
— Е, как да нямам? — отвърнала Змията.
— В изправност ли е?
— Може ли да не е в изправност?
— Че тогава за пенсия ли го пазиш? Клъцни тоз и онзи за спомен, да видим дали ще те газят.
смелата
Колкото мълчах - мълчах! Но вече
съм решил да ставам много смел.
Този култ към личността ни пречи,
той човека прави мекотел.
Че да критикуваш, не значи да мърсуваш,не значи да рискуваш
служба и заплата - свобода?
Кой ще се затрогне?
Кой ще ми помогне?
Кой ще ме избави от беда?
Щом като и вождовете са наши
вдигаш култ към личността,
кой ще смее вече да ме плаши,
да запушва моята уста?
Че да критикуваш, не значи да мързелуваш,
не значи да рискуваш
служба и заплата - свобода?
Кой ще се затрогне?
Кой ще ми помогне?
Кой ще ме избави от беда?
Вчера на събрание годишно
този култ без милост заклеймих.
Всички възхищаваха се скришно,
аз - от щастие - се припотих.
Че да критикуваш,
значи да рискуваш
служба и заплата - свобода?
Кой ще се затрогне?
Кой ще ми помогне?
Кой ще ме избави от беда?
Ала Биг Босът гневно затрепера:
- Против личността ли? Но чия?...
- Против... личността на директориера! -
аз извиках, без да се боя.
към душ
Ина такава съм са размичтала,
ублегната ду нас на старата върба,
де тойту ими със пирон съм издълбала,
плюс мойту... e равну туй на либуфта.
На аритметиката ко ли й разбирам,
ни зная дажи колкуй две плюс две,
убаче гату лубуфта да ма путпира,
тува ни ма изпритиснява вуубще.
Ни ша квадратен корен да ти вада,
ни ф дроби шти зацепа целити числа.
Тя либуфта е чиста-проста кат ливада,
със цъфнали извътре тук-таме цвитя.
Събирам та, ни мога та измъквам,
ниту със минус, ниту със ръжен,
ут тойзи огин, дету ми гу стъкна,
ачи звезди да ми са мяркат пусред ден.
Ъх, за ко ни бяф пуне кат самодива,
чи с фуста бяла да ти ръгна у съня..
Пък ази съм устатна и ни ми утива,
кат зина мязам сущу на ина ламя.
Ни знам напрау вечи ко да прая
и кък да млъкна, да ни та гълча.
Да зема с билки ли да та умая,
ма кък са сгъва билки да бере ламя!?
И нА сида и съм са размичтала,
биля пирона ми ут писани са изтъпи...
Наместу билки пак куприва съм набрала,
ку ми са мерниш, малеей, ш'видиш ти!
те
на сбогуване
Ще си отидем вече,
ще си отидем, зная,
от тихото пространство
на тази малка стая.
Ще тръгнеш ти направо,
ще тръгна аз надясно
и всичко ще е просто,
и всичко ще е ясно.
И няма вече нищо
от днес да ни смущава -
ни страх от лошо име,
ни страх от лоша слава.
Светът ще отрезвее,
ще проговори гласно
и всеки ще живее
безкрайно безопасно.
виночерпец
На тежко вино, в столовата
самин Върбин останал в късен час
той вижда черните очите в тъмнината
и сякаш чува познатият глас.
Замаян скача, уви, измама,
ветрецът сам в нощта шепти.
Върбине, шепне ветреца, нея я няма,
с други вчера замина, остана само ти.
Бъди честит на вино в столовата,
изживей, о копие оригинално радостта.
оригиналът
Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ
На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.
На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.
Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.
Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.
великолепния Жак Превер
Paris at night
Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна лицето ти,цялото.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
докато към мен те притискам.
***
Червеният кон
По манеж от лъжи
Червеният кон на твойта усмивка
Кръжи
Стоя срещу теб като закован
С камшика на своята истина
И дума не казвам
Твойта усмивка е толкоз правдива
Че моята истина лесно изтрива.
приятел
НА ЕДИН ИДЕАЛИСТ
Внимавай братко, да не ти изтърси
животът куп проблеми на главата ,
защото който истината търси ,
със сигурност намира си белята ...