Обзавеждат СОУ „Черноризец Храбър“ с бели дъски
33 бели дъски ще бъдат закупени за обзавеждане на СОУ „Черноризец Храбър“, ако общинските съветници подкрепят предложението на директора на училището да им бъдат върнати 6900 лв. постъпили в общинския бюджет. Средствата са от продадени отоплителни тела и щрангове, които са били демонтирани от отоплителната инсталация при извършения основен ремонт в училището. С изпълнението на ремонта бяха отхвърлени част от набелязаните енергоспестяващите мерки. С тези средства училището може да закупи бели дъски и в докладна до съветниците директора е отправил предложение парите да се върнат в училищния бюджет.
ШУМ.БГ
66375
1442
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Анонимен
Да обаче, вече почти няма държавни фирми.
Това означава ,че като отидеш на работа работотдателят ще иска умения и знания.
Тогава от къде ще преписват а?
ПГСС е държавно училище!
Но какво от това, това не променя нито обилка на училището нито нивото на образование в него.
Доказателство са предните писания т . е. ПРЕписания!
не съм от ПГСС
Ето ви нещо авторско
ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ
/есе/
Животът на хората е низ от радости и мъки, успехи и падения, осъществени амбиции и несбъднати мечти. Следвайки своя отдавна начертан житейски път, изпълнен с множество трудности, всеки човек стига до мига, в който трябва да направи избор. Да се върне назад към миналото или да продължи напред. Но не воден от омраза, а от всеобхватна любов, с вяра в правотата на взетото решение и с надежда за предстоящо добро.
Често си задавам въпросите: защо е важно човек да живее с надежда? Защо точно вярващите са “блажени”, а останалите “слепци”? Защо истински щастливи са само тези, които обичат и биват обичани? След кратък размисъл стигам до извода, че тази триада /вяра, надежда, любов/ лежи в основата на световния прогрес. Вероятно всеки от нас би могъл да посочи случай, когато наличието на силна вяра придава изключителна сила и търпение на човека да се справи с каквито и да е перипетии. Тази вяра не е задължително да е свързана с Бог. Достатъчно е да вярваш в нещо, за да устоиш на несгодите.
Е, надеждата е нещо по различно. Тя ни кара да предполагаме, да копнеем, да се стремим да получим и едва тогава да дадем нещо от себе си.
Но най-силната от трите е любовта. Неизмерима, голяма, всепоглъщаща! Любов, без която не биха съществували нито вярата, нито надеждата. Любов към живота, към родината, към ближния, към себе си.
Следователно най-пълноценен ще се чувства този човек, при когото е на лице хармоничното съчетание вяра, надежда, любов. Само една съставка от “светата троица” да липсва, нищо вече не е същото. Животът става сив и скучен, празен и безсмислен. Ако на човек му бъде отнета дори частица от вярата -той ще направи всичко възможно да си я възвърне. Ако му се отнеме надеждата – той би загубил една от главните движещи сили на живота си. Ако бъде лишен от любов – ще е обречен на съществуване, на “самотно животинско отчуждение”. Във всеки от случаите човек би почувствал нужда да намери утеха в някакъв “заместител” – алкохол, наркотици или дори в смъртта, т.е. самоубийството.
Всеизвестно е, че жаждата за живот е неутолима. А именно вярата, надеждата и любовта я правят такава. Те са, които чертаят светла диря в мрака на отчаяното човешко съзнание. Всяка личност, всяко поколение се ангажират с решаване на проблеми, свързани с епохата, в която живеят. Колелото на живота се върти и вписва в историята на човечеството множество възходи и също толкова падения. Да – светът се променя. Ала кое по-точно принадлежи на тези промени? Променят ли се утвърдените от Бога закони? Променя ли се човешката природа? Онова, което не подлежи на промяна, не ще се измени. Което е непреходно, не ще изчезне. То само би се превърнало от едно в друго. А потребността от вяра, надежда и любов е неунищожима, защото е част от човешкото.
На нас, 18-годишните, всичко все още предстои да ни се случи. Имаме достатъчно време да учим, за да успеем. Време да работим, за да се реализираме. Време да се радваме, когато напредваме, и да страдаме, когато не успяваме. Очакват ни звездни мигове. Дебнат ни поражения. Между едното и другото ние порастваме, доказваме характер, градим име.
Води ни Вярата – че можем. Вдъхновява ни Надеждата – че ще успеем. Просветлява ни Любовта – в името на която проявяваме най-добрата си същност. Така животът придобива смисъл и сивотата на ежедневието грейва в яркото моногоцветие на едно безкрайно пътешествие, което може да бъде наречено Щастие.
Анонимен
Vladimira reshi , che e kraino vreme da otklonqva temata za sebe si , zashtoto stava opasno za neq. Koi moje osven neq po cql den i nosh da pishe i nai-veche prepisva , , predstavqiki se s nai-razlichni nikove. Tq osven zadyljenieto si da hodi v policiqta da se podpisva vsqka sutrin , tyi kato e v probaciq , drugo ne chuvstva za zadyljenie da pravi i zatova , osnovno raboti po vyprosa da manipulira v internet prostranstvoto. Ujasnata Vladimira.
към анонимен
Разбира се , че това е тя .
Всички го знаем.
Ако ще и хиляди писания да пусне , няма да промени мнението на обществото за нея и нейните постъпки.
Жал ми е само за учениците и учителите.
ШУМ.БГ
Този коментар бе изтрит заради неспазване на Правилата
@ yf
Що го триете ве говорим конкретретно
не съм от ПГСС
наистина не съм Владимира и не съм от ПГСС, а есетата са си мои
ЖИТЕЙСКОТО ПОЗНАНИЕ СЕ ЗАПЛАЩА СЪС СТРАДАНИЕ
/ есе /
Човешкото общество се занимава почти непрекъснато с това да инвестира усилия, техника, средства в задоволяване на желанието си да опознае, разучи и обясни всичко. Знанието , към което се стремим, е навсякъде около нас – в музиката, литературата, театъра, киното, историята... А защо тогава е толкова трудно да го усвоим?
Ежедневно ни се налага да си проправяме път напред сред “тръните” и “бодилите”, родени от живота. Борим се със стихиите на този живот. Претърпяваме лишения; преживяваме безброй загуби, болки и страдания. Но откриваме нови неподозирани красоти; нови шумове, недоловени в тишината. И едновременно с това изстрадваме натрапчивото чувство за предела. За една непреодолима преграда между Човека и Истината, по която той копнее. Границата между търсещия дух и спасителните дарове на познанието, през което минава дългият път към мъдростта.
Човек помъдрява, когато разбере, че е част от нещо и не може да съществува сам за себе си. Животът е отношение с другите хора, съжителство с околните, с природата и Вселената. За да сме в хармония с външния свят, трябва първо да усвоим как да живеем хармонично със самите себе си. Това е нещо, което започваме да учим с появата си на бял свят. Самото раждане на бебето – първото му съприкосновение с живота на Земята, предизвиква страдание. Боли, защото това е първият урок, урокът да съществуваш независимо, да се бориш сам, да дишаш самостоятелно. Всяка болка е ново изкачване по стълбицата на знанието, ново учение за живота. Т.е. страданието носи просветление, носи трайно познание.
Защо точно в изстраданите уроци се раждат плодовете на богатия човешки опит? Какво всъщност е страданието? – то действа като дразнител, който предизвиква реакция на нерва. Нервът е свързан с мозъчните неврони. Те, от своя страна, образуват център на възприятие, а това възприятие е мисловна информация, която протича, натрупва се и променя посоката на твоята мисъл. Следователно, злото, страданието, болката са необходими и способни да те променят в позитивно мислещ човек. Сполетялото нещастие помага да израснеш умстрено. Така всяка беда /донякъде/ е нужна, за да може доброто да надделее и да се прояви. Сблъскваш се с цялата сложност на битието, но именно това те тласка напред в развитието на интелекта. По-добре да се трупат грешки и страдания, отколкото просто да преминеш през живота, без да участваш в него.
Истина е, че понякога постигането на прекомерно знание кара човек да изпитва терора на собствените си срам и ужас от наученото. Поради тази причина той иска да избяга от познанието. Изпитва жажда за онази простота на битието /ежедневието/, с която е бил свикнал да живее. Пример за това откриваме още в Библията – когато Адам и Ева пожелават да вкусят плодовете на познанието. А цената, която плащат за придобитите знания, е жестока.
И днес дори отекват в съзнанието ни страховитите Божии думи: “ И с пот на челото си ще ядеш хляба си”. Но човекът продължава доброволно да желае да се изкачи върху кръста на страданието и познанието, за да излезе извън привичното. Да сътвори за себе си един необикновен образ на живота. Гордо се изправя пред лицето на вечната обреченост, натрупал горчив опит, но готов да се наслади на заслужена утеха, задоволство и изстрадана мъдрост.
abc
прав си, това не е за владкината глава
писач в командировка
Да бяхте си направили поне един вестник в училище, какво сте си запоказвали уменията в клюкарски сайт?! Вместо да се чуди Бонка на кого как да целуне дупето и Веска да стъкми некоя интрижка- да вземете да поработите с тия ваши ученици. Ще си бере плодовете Владимира дето ви търпя и търпи, а нея не я мислете ще се справи винаги, има гръб и умения за живеене. Много интересно като лаете какво спечелихте 30 лв отгоре за старши учителите, а защо стоите- защото не ставате за друго и не ви стигат връзките за друго. Затова във великия Преслав кадърни учители няма.