Подписи в подкрепа на Пламен Галев събират в Дупница

Da se znae 10.12.2008 19:05

За каква мотивация да говорим, когато служителите на МВР всеки ден очакват да чуят от ръководството на министерството кога и какво увеличение на заплатите ще има, а вместо това същото ръководство гордо съобщава единствено колко полицаи е уволнило, отминавайки въпроса за парите с изказвания от рода на тези, че завист винаги ще има и че никой не се спира, ако реши да премине на работа другаде.

За какво мотивация става дума, когато въпреки усилията, положени за разкриването на сериозните престъпления и събирането на доказателства за тях, всички виждаме какво става, когато делата отидат в съда? В съда, в който магистратите получават в пъти повече и никой не им търси отговорност за действията или бездействията им, за разлика от вечното дебнене в МВР?

За какво мотивация може да става дума, когато живеем в постоянна несигурност поради нескончаемите и вечно неефективни реорганизации в МВР, при постоянните ремонти на ЗМВР, кой от кой по-недообмислени и всяващи хаос в системата? Когато виждаме, че грешката от 2006г. с приемането на нов ЗМВР без да се подготвят нещата, се повтаря само след две години със същата сила и от същите хора? А отговорност от тях някой ще потърси ли?

Каква мотивация може да има, когато служителите на МВР работят в условия, в които едва ли работят други държавни служители, налага се сами да си осигуряват техника и консумативи, налага им се да пестят бензин и да си бутат колите за смях на околните, защото акумулаторите им са се изтощили поради мъдрото решение на ръководството да респектират нарушителите със включени светлини /слава богу, вече отменено/? Влизали ли сте в кабинет на съдия, прокурор или следовател? А на служител от пробационна служба? Тук поне нещата са несравними.

За каква мотивация да говорим, когато нито работното време е работно време, нито почивката - почивка, нито извънредния труд се заплаща винаги и навсякъде, когато виждаш какво става наоколо - кои растат в службата и кои са награждавани почти всяка година, когато по медиите слушаш само за уволнения на колеги, за заловени колеги с подкупи, за унизени служители на МВР, зад които няма кой да застане, дори когато го заслужават? Когато самото ръководство на МВР намира за уместен PR, който създава впечатлението, че в МВР работят предимно престъпници и че МВР работи предимно, за да лови престъпници след своите редици? Какво уважение да има обществото към труда на полицая, когато ежедневно му се набива, че полицай - това е престъпник, чиято основна дейност е взимането на дребни подкупи?

За какво мотивация може да става дума, когато виждаш как колеги, които службата е изцедила и им е докарала хипертония, диабет или друго заболяване, в крайна сметка биват изритани навън за благодарност? Колко служители познавате, които са си тръгнали доволни и необидени от системата? Да не говорим за тези, които поради служебни проблеми избраха да напуснат същата тази благодарна система по друг начин - с изстрел в слепоочието! Дава ли си сметка някой колко изхабяваща е работата тук и че на тези служители трябва да им се осигури адекватно заплащане, което да им позволява в свободното време наистина да се разтоварят, а не просто да сменят едни проблеми с други? Според мен ръководството на МВР трябва да излезе от кабинетите си и да изкара няколко смени с патрулите, например може да посети някое ПТП с убити и ранени, за да усети що за преживяване е и тогава да си даде сметка дали 500 лева са достатъчна заплата за служител, който всеки ден работи това.

За какво мотивация говорим, когато МВР е дежурния виновен - на всички и за всичко? Полицаят е незащитен, не разполага с достатъчно правомощия, всеки си позволява да го плаши с шефовете му, с Инспектората, с военна прокуратура, с медиите, с уволнение. Лошото е, когато заплахите станат реалност и полицаят разбира колко е незащитен. След всичките хвалби за уволнени полицаи, аз поне оставам с убеждението, че най-лесно е да уволниш полицай. Сигурно и всички нарушители и престъпници са с това убеждение. А и всички полицаи. Майната му на скапаното ченге, да не скача много, че ще напишем една жалба до когото трябва и ще го изритат от МВР! Знае ли някой и защо по медиите няма нищо за това колко неоснователни жалби са подадени срещу полицаи, колко пъти военна прокуратура след извършена проверка е отказала да образува наказателно производство, защото колегите просто са си свършили работата и няма данни за извършено престъпление? Знае ли някой как полицаи постоянно са размъквани по военни следователи, защото започнат ли да работят срещи някого, той започва да пише жалби срещу тях? И какво последствия има за тези писачи?

За каква мотивация може да става дума, когато от години слушаме само празни обещания от страна на ръководството за подобряване положението на служителите? Обещания, които едва ли някой ще изпълни. Вече загубихме надежда.

Реших да пусна това мнение на колега защото то отразява АБСОЛЮТНО всичко което терзае всеки служител, всеки полицай.Но отново се страхувам, че то отново ще остане глас в пустиня.Но да стане достояние на повече хора- ЗА ДА ЗНАЯТ ИСТИНАТА !А не лъжата и манипулирането което се извършва- независимо по какъв начен става това.