Европейският съюз харчи по 2,4 милиарда евро на година за пропаганда, сочи ново проучване. Проучването, публикувано от „Опън Юръп“, показва, че Европейският съюз харчи милиарди евро на година, за да рекламира себе си. Само през 2008 г. той е похарчил повече от 2,4 милиарда евро. Това е повече отколкото „Кока Кола“ харчи за реклама всяка година. Освен че има комуникационна стратегия, създадена, за да „продава“ ЕС и неговите политически послания, ЕС харчи всяка година милиарди евро в усилията си да създаде обща европейска култура и гражданство с явната цел да засили привързаността на хората към европейския проект. ЕС влага всяка година милиони евро в мозъчни тръстове и лобистки групи, които популяризират неговите политики и кампании за засилване на европейската интеграция и много от неговите усилия са насочени съвсем съзнателно към младите хора. В книгата „Трудното продаване: комуникационната политика на ЕС и кампанията за сърцата и умовете“ „Опън Юръп“ показва, че водената от съюза информационна политика е насочена не към осигуряване на безпристрастна, балансирана информация, а към опит да бъдат убедени младите хора да подкрепят интеграцията в неговите рамки. В книгата се твърди, че дори най-невинно изглеждащите културни проекти са създадени да рекламират европейската интеграция и че всичко това в най-добрия случай е огромно пилеене на време и пари. Директорът на „Опън Юръп“ Лорен Мълали заявява: „Данъкоплатците не трябва да плащат сметката за безполезни ПР упражнения, чиято цел е да ни накарат да заобичаме Европейския съюз. Това безсмислено прахосване на пари за съмнителни и глупави проекти трябва да спре“. „Във Великобритания популярността на ЕС е най-ниска от 25 години насам и ЕК не прави нищо сериозно в тази връзка. Вместо да бъдат харчени парите на данъкоплатците за пропаганда, лидерите на ЕС трябва да направят дългосрочна и болезнена оценка какво не е наред. ЕС се нуждае от спешна и радикална реформа, а не от скъпи кампании за подобряване на имиджа му“, допълва директорът на „Опън Юръп“. На първо място ЕС си служи с класически пропагандни материали като брошури, реклами и филми. Той разполага със собствен институт за изследване на общественото мнение, Евробарометър, който използва за манипулиране на общественото мнение, със собствени новинарски канали и средства за влияние върху интернет и медиите, като обучение и награди за журналисти. Комисията дори е използвала разнообразни „средства за информация“ в подкрепа на проинтеграционните кампании в националните референдуми по въпроси, свързани с ЕС, като например при референдума за Лисабонския договор в Ирландия. На второ място ЕС дава големи суми на външни организации, които помагат за популяризирането на неговите цели. Освен това той влага средства, често непряко в неправителствени организации, мозъчни тръстове и лобистки групи, които подпомагат съществуващата или потенциална роля на ЕС или подхода му в различни области като енергетика, образование и външна политика. Не винаги става ясно кои организации са получили финансиране от ЕС и колко и това удвоява тревогите. На трето място ЕС е пръснал щедро пари за финансиране на политиката за популяризиране на единното европейско гражданство и европейската култура, особено сред младите хора. Само през тази година повече от 34 милиона евро от бюджета ЕС са били заделени за „поощряване на европейското гражданство“, а още 62 милиона евро са похарчени за „Развитие на културното сътрудничество в Европа“. Младите хора са основна цел на повечето кампании на ЕС за спечелване на сърцата и умовете. Инициативите насочени специално към децата и младежите са крайно съмнителни и са едни от най-очевидните примери за пропаганда от страна на ЕС. Специфичен и нарочен акцент е поставен върху образованието. ЕС насочва вниманието си към учениците с инициативи като „Един пролетен ден в Европа“, честванията на „Деня на Европа“, финансиране на посещения в институциите на ЕС и постери, рекламиращи субсидиите за осигуряване на мляко в училище. ЕС харчи годишно милиарди евро за популяризирането му и за рекламиране на европейската интеграция, защото неговите лидери разбират, че създаването на подкрепа за този проект е единственият начин да бъдат сигурни, че той ще продължи да се развива. /БГНЕС