Държавната агенция за национална сигурност души в Държавния резерв. Това научил вестник “Труд” от източници от агенцията. Топченгетата са се сезирали заради съмнения за далавера с над 45 000 тона зърно, изтъргувани през есента на Софийската стокова борса. Обвиненията са, че огромното количество пшеница е трябвало да мине през определени фирми, от което чистата печалба би била над 2 млн. лв. Според Държавния резерв става въпрос за опит да бъде измамена държавата. Историята започва да се заплита след сигнал до ДАНС от 6 фирми, които са сключили борсови договори на Софийската стокова борса с Държавния резерв през октомври за доставка на пшеница. Това са дружествата “Агроекспрес” ООД, “Фърст корифи” ООД, “Екс Леге Фактум”, “Лев агро”, “Харлей 2004”, “Трейд ексим” ООД. Говорителят на ДАНС Зоя Димитрова отказа коментар с мотива, че оттам се огласяват само резултати, но не и предварителни проверки. Неофициално от резерва потвърдиха, че има проверка, но тя била по техен сигнал до прокуратурата Освен българското ФБР, фирмите са сезирали премиера, главния прокурор, инспектората при Министерския съвет и комисията за борба с корупцията при 40-ото народно събрание. Историята започва през август 2008 г., когато резервът излиза на борсата с намерението да закупи 85 000 тона пшеница. Първоначално обявената цена е 230 лв. на тон. Тъй като в този момент цените на зърното са все още високи, продавачи няма. Така в продължение на няколко борсови сесии цената върви нагоре. В момента, в който достига 280 лв., три фирми земеделски производители се намесват и сключват договори за 24 600 тона. Това паникьосва резерва и той се опитва да спре търга. Брокери твърдят, че негови началници са им подпалили телефоните, за да прекратят сделката. По борсовите правила обаче тя е сключена изрядно и става факт. С останалите 20 000 тона схемата е подобна - резервът излиза на борсата и веднага се появяват фирми, които са готови да доставят - този път на цена от 260 лв. на тон. В крайна сметка договорите са сключени и фирмите започват изпълнението. В този момент обаче, по техните думи, започват “намеци от висши служители на агенцията, че не е прилично да получат такава печалба”. Фирмите решават, че това са празни заплахи и започват доставките. В началото те се изпълняват по график и зърното влиза в базите на агенцията. Анализите на служителите на резерва показват, че зърното отговаря на изискванията за качество съгласно сключените договори. Малко след това започват проблемите. Директори на териториални дирекции започват да отказват да съставят приемателни актове с мотива, че са получили писмено нареждане за това от председателя на агенцията, че пшеницата не била качествена. Основанието са анализи от контролната организация “Балтик Контрол България”, която установява, че зърното не е ІІII Б група по БДС, както изисква договорът с агенцията. Компаниите веднага искат арбитраж от Националната служба по зърното и фуражите. Такъв обаче е отказан. С какви мотиви се предпочита една частна лаборатория пред държавната служба, питат търговците? На всичкото отгоре, тя е обвързана с резерва, тъй като има дългосрочен договор за анализи. Защо държавната институция не вярва на Националната служба по зърното, която е контролиращ орган по качеството и количествата на зърното в резерва съгласно закона, отговор няма. Друг проблем е отказът да се плаща по отделните доставки. Мотивът на резерва е, че няма издадени приемателни актове за стоката, и не приема издадените от фирмите данъчни фактури. В същото време обаче Националната агенция за приходите е категорична, че данъчна фактура се издава в петдневен срок от предаването на стоката и данъкът се начислява. Нещо, което е разписано и в борсовите договори на фирмите. Явно това няма никакво значение за агенцията. В крайна сметка планът на Държавния резерв се увенчава с търсения финал, твърдят фирмите. Контрактите са прекратени, а доставчиците са уведомени в 14-дневен срок да си вземат обратно внесената пшеница. Очевидно всички пречки, които се поставяха пред нас, целяха умишлено да се провалят договорите, за да се отвори път на “правилните фирми”, подозират търговците. В бранша витаят слухове, че сделките е трябвало да бъдат сключени на цена 295 лв. за тон. Пазарната икономика обаче объркала плана на резерва поради факта, че се появяват продавачи доста по-рано от очакваното. Ако схемата беше сработила, чистата печалба за “правилните фирми” би била поне 2 млн. лв. Представете си къде биха отишли тия пари, твърдят търговците и земеделските производители. /БГНЕС