Кризата с газа подтикна България, която пострада най-много от спрените доставки, да вземе решение за прекратяване на своята зависимост от руския газ, пише вестник "Файненшъл Таймс" в електронното си издание. Тя накара и много българи да поставят под въпрос близките отношения на страната с Москва. България, която разчита на 100 % на Русия за своите доставки на газ, бе разтърсена от спирането им, което остави милиони хора, както и офиси и заводи с намалено или спряно газоподаване. "Това отвори очите на българите", каза бившият посланик на България в Русия Илиян Василев. Политическата класа приемаше, че Русия автоматично ще поеме грижата за доставките на газ. Хората много скоро ще се разгневят. Реакцията може да повдигне много въпроси за политическата стратегия на Москва в България, която дълго време бе нейният най-близък съюзник в ЕС. На другите места в югоизточна Европа, която като цяло е в добри отношения с Русия, негативният ефект бе по-ограничен, но не заради това, че спирането на газоподаването не е било така рязко. Вчера българското правителство обяви плана си да поиска от ЕС финансова помощ за подпомагане на диверсфикацията на енергийните доставки извън тези от Русия. Министърът на енергетиката Петър Димитров заяви: "Ясно е, че ние много спешно трябва да установим връзки с нашите съседи". България планира да поиска от Брюксел 400 млн. евро, за да изгради два газопровода до Румъния и до Гърция. Премиерът Сергей Станишев обеща да последва Словакия в плановете за пускане отново в действие на атомен реактор от съветски тип, който бе затворен по изискване на ЕС като условие за присъединяването на страната, сочи изданието. Общественото недоволство към Русия достигна връхна точка с изгарянето на националния й флаг пред консулството й в черноморското пристанище Варна, припомня вестникът. БГНЕС