“Газовата война” между Русия и Украйна за пореден път разкри липсата на солидарност между 27-те страни-членки на ЕС. Вярно е, че Полша изпрати газ на Словакия, а Германия се притече на помощ на Унгария, но всичко това още повече подчертава липсата на обща европейска политика на енергийна сигурност. Именно тази тема вчера обсъждаха министрите на енергетиката на страните-членки от ЕС в Брюксел. По този повод Самуеле Фурфари, служител на Европейската дирекция по енергетика и професор по геополитика на енергетиката в Свободния университет в Брюксел заяви: “Такъв механизъм съществува, но той е минимален. От години една директива предвижда, че държавите-членки следва да си сътрудничат в енергийната сфера. Но ясно виждаме този път как това не проработи. Освен това, знаем, че взетите мерки са недостатъчни, доколкото още през месец ноември, тоест преди да се разрази кризата, беше публикуван анализ, който хвърля светлина върху ситуацията и показва, че трябва да настъпи промяна. Ето защо първо трябва да се разгледат нормите, по които могат да бъдат разработени критериите за солидарност, защото днес такива на практика не съществуват. Днес ние имаме европейски текстове, които призовават за солидарност не с отделни страни, а с хора в криза. Тутакси си даваме сметка, че това не е достатъчно. Особено като се има предвид положението на малките и средни предприятия, които са все повече зависими от доставките на газ. Ето защо трябва да се отиде много по-далеч. Второ, конкретните мерки не са дефинирани. На практика няма такива. Просто се казва, че има механизми на солидарност. Ето защо от няколко месеца сме в размисъл какво конкретно да се прави. Трето, има и още нещо, което разработваме във вече споменатия текст. И то е, че според нашите анализи пазарът на газ е чисто регионален. В Белгия и Франция това не предизвиква особени затруднения. Безпокойствата са в Източна Европа – България, Румъния, Молдавия. Виждаме, че кризата има географско измерение и то дори поради самото естество на транзитирането на газ. Ето защо трябва да се разработят механизми, които да се базират върху регионите, но те да бъдат приети на ниво на Съюза. И, на второ място, следва да се разгледа финансовата страна на въпроса, защото тези механизми следва да имат икономически последици. Кой какво ще плаща, как, и според какви правила? Всичко това е все още доста неясно и предстои много работа, за да се подобри ситуацията”. /РФИ