Във връзка със ситуацията в Босилеград министърът на вътрешните работи на Сърбия Драган Йочич каза, че българското национално малцинство е напълно интегрирано в системата на обществения живот на Сърбия. Йочич посочи, че друго нещо е причината за твърденията, че правата на българското малцинство не се спазват в достатъчна степен. “Когато властва бедността, всички се занимават с политика и правят заключения, които не са оправдани. В Босилеград по-скоро има икономически проблем и бедност, заводи, които не работят, дъскорезницата не работи, много са безработните млади хора. Това е по-скоро проблемът, а не въпросът за зачитане на малцинствените права на българите”, каза Йочич, цитиран от Фонет. От своя страна, помолен да коментира твърденията, че не се спазват правата на българското малцинство в Сърбия, ръководителят на сръбския координационен орган за Южна Сърбия Раским Ляич каза: “Ако за нещо сме били хвалени през изминалите години, то това е в областта на човешките и малцинствените права. Ако някъде е постигнат напредък, то това е в тази област. Винаги ще има отделни хора и неправителствени организации, които ще посочат недостатъци, което е и тяхно право. Но това в никакъв случай не е системно нарушаване на което и да е право на което и да е малцинство, включително и българското”, каза Ляич. БГНЕС припомня, че преди дни няколко неправителствени организации и политически партии на българското национално малцинство в Босилеград, недоволни от статута на българите в Сърбия, се обърнаха за помощ към Скупщината на Сърбия, Народното събрание на България и Европейския парламент /ЕП/ в Брюксел. В изявлението, подписано от Културно-информационния център на българското малцинство, Матица на българите и Демократичния съюз на българите, са изброени проблемите на българското национално малцинство в Сърбия и исканията към Белград, София и Брюксел. От Сърбия се иска да зачита законите, които сама е приела – да спазва човешките и малцинствените права на българите, да даде възможност за обучение на майчиния език и официалната употреба на българския език пред държавните органи. “От Сърбия очакваме да се разграничи от миналото, да зачита нашата национална и културна идентичност, да насърчава нашето икономическо развитие и да създава условия за функциониране на пазарната икономика и правовата държава, в която ще бъдат зачитани общоприетите права и свободи на гражданите”, се казва в изявлението. От Сърбия се иска също така в община Босилеград да бъдат върнати селата Клисура, Божица и Топли Дол, които комунистическите власти са присъединили към община Сурдулица. “От България като страна майка, която ни жертва с Ньойския договор, съгласно международното право, очакваме да участва активно във възстановяването на нашата национална и културна идентичност”, се посочва в документа. От София се иска още да извоюва от Белград защита на правата и интересите на всеки българин, който по какъвто и да е начин бъде подложен на незаконни действия от страна на сръбските власти. “Искаме също така в отношенията между двете страни на високо равнище да бъде изхвърлена идеологическата формулировка за българското малцинство като мост на сътрудничество, защото тя ни унижава”, пишат босилеградските българи. Сред исканията към София са и свободно движение на стоки, идеи и капитали, откриване на граничен пункт в село Извор, продължаване на обучението на младежи в университетите в България, възстановяване на гражданство на всички, които желаят това и отмяна на визовия режим за хората от пограничната зона. От европейската общност се иска преразглеждане на политическото положение на българското национално малцинство в процеса на разрешаване на югославската криза. “Желаем активно европейско присъствие и мониторинг над цялостното положение на българското малцинство в Сърбия и включване на босилеградските общини в проекти за трансгранично сътрудничество”, се казва в изявлението. От действащите в Босилеград политически партии Демократическата партия и Демократическата партия на Сърбия са отказали да подпишат документа.