Доверието към премиера и коалицията е изчерпано. Невероятната концентрация на власт – политическа, икономическа, медийна в ръцете на тройната коалиция, изключва по правило уважението към плурализма на мнения, както и към качеството им. Тази концентрация – генерира и храни канцерът на корупцията у нас. Това казва в интервю за агенция БГНЕС известният български икономист и бивш президентски съветник проф.Димитър Иванов по повод актуалната политическа ситуация у нас. БГНЕС публикува пълният текст от интервюто с известния експерт, който в момента работи в британската столица Лондон. - От трите варианта за изход от кризата в управляващата коалиция: частичен ремонт; нов кабинет; предсрочни избори, очевидно се избира първия. Според вас какво да се очаква след това? Д.И.: Това е възможно най-лошия вариант от гледна точка на извеждането на България от политическата криза, от икономическото и социално изоставане. Въпросът не е в това да се сменят министри. Изчерпано е доверието към коалицията и към премиера. Ще продължат скандалите, неефикасността в действията на кабинета. Запазването на коалиционната формула е очевидна гаранция за по-нататъшно пропадане. Всъщност с тези смени се извършва само едно ретуширане на имиджа на едно отиващо си правителство. Политическият пейзаж у нас е силно променен и той не търпи повече установеното през 2005 г политическо статукво на тройната коалиция. На изборите миналата седмица, обществото осъди една система на коалиране противоречаща не само на всякаква логика, но и на модерните европейски културни ценности, а Премиерът и Председател на управляващата партия продължава да върви напред със същите отхвърлени от обществото съюзи! -Какво според Вас можеше и трябваше да се направи? Д.И.: ГСНБ е за предсрочни избори. България така не може да върви напред. Не козметика, а сериозна хирургическа намеса, час по-скоро е необходима на политическата ни система; радикално нова композиция на правителството при една нова архитектура и роля на институциите. Времето за колебливи и козметични решения изтече. Ако продължаваме с тях, ще стигнем до нова икономическа и социална капитулация. Въпросът е, че от последното място в Европа – не виждам накъде? И още нещо важно - ако си компетентен, силен и национално отговорен премиер – не можеш да правиш структурни и персонални промени в правителството, и то в едни от най-важните му структури – без сериозна консултация и диалог с основните социални партньори; с гражданското общество. Това, което сега става – показва за сетен път пълното неразбиране от страна на премиера, че България е в 21-я век и че без активен социален диалог – той не би могъл да бъде премиер и за половин час. -Предстои да бъдат оповестени два важни доклада: т. нар. Президентски доклад за развитие на България и този на Брюксел за напредъка на България след членството и в ЕС. Закъсня ли със своя анализ президента Първанов, или иска да изпревари оценките на Европейската комисия? Д.И.: Президентът възложи разработването на една Национална Стратегия за икономическо развитие на колектив от учени под ръководството на Икономическия Институт на БАН – преди повече от две години. Първоначалният вариант на тази стратегия е вече готов. Готов е тазгодишният Доклад за Президента, който е на тема Социални предизвикателства и евроинтеграция. И двата материала, не покриват изцяло полето на мониторинг извършван от Европейската Комисия, те са по-стратегически и търсят да обрисуват едно друго икономическо и социално позициониране на България в следващите 5-10 години. Не мисля, че има закъснение в тяхното представяне. Чисто „физическото”закъснение се получи поради ревността на Позитано 20 и на неколцина фигури от правителството спрямо инициативите и активността на държавния глава. -Защо докладът “Първанов” разбуни толкова духовете у нас? Кое накара “Позитано 20” да реагира така нервно? Д.И.: Президентът се опитва, вече 3-4 години наред да мотивира националния интелектуален елит да разсъждава върху икономическото, социалното и културното бъдеше на България. Опитва се да обедини националният „мозък” на страната събирайки учени от университетските среди, интелектуалци, творци и новатори, предприемачи, студенти и др. Тази форма на капитализиране на интелектуалния капацитет на нацията импонира на всички. Нейната всеотдайност и надпартийност обаче подразни апаратчиците от Позитано; накара ги да се почувстват изолирани в партизанското си късогледие. -Вие лично чувствате ли се пострадал от предварителното изтичане на информация за Президентския доклад? Д.И.: Това за мене е вече една затворена страница. Причината за нейното затваряне изясних достатъчно ясно в моето интервю по БТВ. Това което се случи бе част от обикновената перверзност на политическия живот у нас. „Пострадах” не аз. Активното мероприятие, режисирано от известни политически среди и фигури целеше мене, но всъщност „уцели” президентската институция, което го прави още по-жалко. -Преди време премиера Станишев Ви нарече “полусъветник полупремиер”, тогава се въздържахте от отговор. Как гледате сега на подобна полемика? Д.И.: Правите бързи, но точни изводи. Възпитанието и демократичният дух, които очакваме от други политици, не е меню, което да можем да си поръчаме. У нас, то е твърде дефицитна стока и по най-високите равнища на властта. Въпросът не е в това, че се е обърнал към мене. Грубостта, лъжата, подигравателното отношение – не би следвало да бъдат елементи на отношенията в една цивилизована демокрация. Изказването му бе дребнаво, злобничко, лишено от същност, необходима за един истинки министър-председател. Напоследък, той трудно контролира реакциите си. -Да се върнем към доклада на Европейската комисия за България. Защо публичния дебат не се концентрира върху него; основните оценки вече се знаят – например констатацията за политическа корупция? Д.И.: За кой публичен дебат и воден от кого, става дума? Не виждаме ли, всички, че гражданското общество е „изхвърлено” от сметките на политиците, които вместо него предпочитат да си партнират с олигархични структури. И нека да не изключваме медиите от честния анализ на ситуацията. Нима медиите не забелязват интелектуалната бедност на публичния дебат; очевадната догматичност на политическите проекти; евтиния опортюнизъм не на политиката (защото такава липсва!) а на практиката на управляващите; циничното отхвърляне на социалния диалог, за сметка на „диалога под масата”? Качеството на един истински публичен дебат зависи от плурализма на участниците в него. Невероятната концентрация на власт – политическа, икономическа, медийна в ръцете на тройната коалиция, изключва по правило уважението към плурализма на мнения, както и към качеството им. Тази концентрация – генерира и храни канцерът на корупцията у нас. Примерите за това са многобройни, но ние мълчим. Не задаваме въпросът как можа България да достигне до такива вече международно цитирани равнища на корупция? Как така няма осъдени за нея? Окончателно ли са погребани надеждите за преразглеждани на скандалните сделки с БТК и магистрала “Тракия”? Ако е така, кой плаща сметките, ако не, как да се постъпи според европейските икономически правила? Сметката я плащаме всички ние, но най-вече децата ни. Имаме правителство, което след като бе формирано – си затвори очите; не извърши анализ на наследеното, на фактически заварената ситуация в икономиката, на ефективността на извършените сделки. Обяснението бе – защото просто всички са в „кюпа”. Днес, обаче, обществото ни разбира за огромната некомпетентност ( а може би не само това?), с която е продадена БТК преди три години на стойност над 6 пъти по-малка от стойността на която сега бе препродадена от нейния досегашен собственик. Политическата отговорност на този министър, който тогава извърши тази продажба – все още не е потърсена, и той продължава да се радва на друг министерски пост в славното коалиционно правителство. В интервю за ТВ Европа се обърнах към Премиера да поиска един прецизен анализ от Николай Василев за това как и защо БТК бе приватизирана толкова престъпно евтино. По същия начин стои въпросът с редица сделки в отбранителния отрасъл, с магистрала „Тракия”, с финансирания от ИСПА проект за модернизация на жп линията Пловдив-Свиленград (отново в бившия ресор на Н. Василев, сделката с Брейди облигациите и много др. Вижте какво се случва с Марица Изток–2? И после се питаме защо сме на последно място в Европа – просто защото други са си използвали политическата власт, за да натрупат имане. Моделът на политическа система, която управлява е тотално разголен. Изборът пред нас е ясен. -Румен Овчаров ще бъде оправдан. Как това се вписва в мониторинга на Европейската комисия върху първите стъпки на България в общността? Д.И.: Съмнение за това, че освен в политическа, управляващата политическа класа се намира и в морална криза, няма. Съзнателно, манипулационно, вниманието на обществото от делото „Топлофикация – София” бе изместено към скандала „Александров-Овчаров”. Скандалът е ясен. Но прокуратурата не съществува за да разследва скандали. Обръщам внимание – основните неща – са заровени в делото за „Топлофикация – София”. Някои съзнателно не иска те да бъдат извадени на бял свят. Жалко! Убеден съм, че за мнозинството от експертите в ЕС, а и у нас – бе ясно, че приемането на България за член на ЕС от 1 януари 2007 г. бе плод на голям политически компромис; че в основни системи на институционалната ни структура – не бяха и все още не са готови да се нарекат европейски. В обективен план – стоим пред предпазна клауза. -Кой реално държи юздите на властта днес в България: корумпирани политици; олигархията; мафията или всички заедно, като сенчеста мрежа? Д.И.: Властта у нас не отговаря на определението давано от конституцията. Това не е България на истинско демократичните републикански ценности. Това е България на вихрещата се корупция по най-високите върхове на властта, това е България – с демокрация болна от конфискацията на власт от страна на отчуждени от идеологиите на своите партии политически елити и кланове свързани с комерсиални, олигархични интереси; болна от липсата на капацитет да приема и разбира политическият плурализъм в началото на 21-век; болна от липсата на ефективно разделение на властите, от евтините флиртове между бизнеса, медиите и политиците. Една „сенчеста” политико-партизанска и олигархична „паяжина” е обхванала и пие жизнените сокове на нацията. Това е България в която социалната „тъкан” на обществото е разкъсана на много места; България – на икономиката – без динамизъм; на обществото – без хоризонти; на пенсионерите – без права и достойнство; на прокудените млади хора; на растящата пропаст в социалната диференциация; на колапса на здравеопазване и образование. Тази България – не може да просъществува в 21-я век. -България е последна по доходи и сред първите по икономически растеж в Европа. Как си обяснявате този парадокс? Д.И.: Няма парадокс. „Високият” икономически растеж през последните 2-3 години статистически е добър, но той не може да компенсира голямото ни изоставане през целия 17-годишен преход. Растеж от 6.2% само „циментира” една постоянна дистанция от около вече 10 години – от страните-членки на ЕС от Централна Европа. Редица от тях през 90-те години се движеха с темпове по 7-8 % годишно. Освен това, този растеж до голяма степен е свързан с „бягане на място”, той се основава на увеличено вътрешно потребление, което пък от своя страна се основава на огромна кредитна задлъжнялост. Така че „помпаме” от банковата система, за да „налеем” в сферата на потреблението, което би било нормално, ако имаше и производство. Що се касае за доходите, убеден съм, че просто нямаме сериозна политика. Те не следва да са толкова ниски, имайки предвид всички други показатели. Просто в сферата на икономическата и социалната ни политика от години „мародерстват” некомпетентни политици и псевдоексперти. Освен, че сме най-бедната страна на ЕС, ние сме страната с най-висок търговски дефицит, с почти най-висока безработица (независимо от над 1 млн хора напуснали трудовия пазар у нас!), с почти най-висока инфлация и с огромен вътрешен междуфирмен дълг. Засилващата се демографска тежест над фискалните ни ресурси ще ни удари точно тогава, когато ясно подчертани, но скривани от правителството фискални позиции ще бъдат в един съществен дефицит – по отношение на възстановяването на редица сектори. -Как ще коментирате провала на БСП на изборите за евродепутати? Д.И.: Загубата на БСП – не се дължи на някаква странна комбинация на звездите над небето на България на 20 май 2007. Загубата – идва отдавна и отдалече. Причините са многобройни и корените им са още във времето след излизането на Георги Първанов от председателския пост. Това са най-вече политическата линия на ръководството на БСП; развитата система от схеми и мрежи с олигархичен характер, включваща политици и бизнескръгове от всички разцветки; необузданата алчност стигаща до забрава в основни ръководни кадри. Лъжата обаче, към избирателите и членовете на БСП, извършена през лятото на 2005 година с формирането на тази безпринципна и демократично нелегитимна коалиция – е като капак над всичко. Учудвам се на ръководството на БСП, което си мислеше, че няма да плати цената за това нечисто, безидейно и явно властолюбиво прелюдеяние с вярата на избирателите си. -Какво ще се случи според Вас? Д.И.: Мисля, че в действителност на дневен ред е дълбока смяна на ръководството на БСП и една съществена преоценка за това каква следва да бъде политиката на една модерна социалистическа партия в Европа в началото на 21-век. Днес, идейната еволюция на БСП е по-същество „пломбирана” от Станишев и сие. Дебатът вътре в партията бе твърде дълго време замразен, конфискуван от една група, която освен, че ръководи партията, иска да „стопанисва” и държавата. Това не може да продължи. -След дълго упорство ръководството на БСП е принудено да признае, че провала на изборите за евродепутати се дължи главно на отказа да се прави активна европейска по стандарти социална политика. Има ли България ресурси за това? Д.И.: Именно на този терен, урокът на преминалите избори е най-ясен. Левицата загуби битката за идеи, които по дефиниция следва да са нейни. И тя загуби тази битка, не защото имаше срещу себе си един по-силен идеен противник, а защото се постави над обществото; изолира се от него, от хората. Всъщност загубата е на цялата досегашна икономическа и социална стратегия на БСП. Игнориран бе основният социален фундамент на всяка една социалистическа партия – растеж за всички, равноправно. И затова, ръководството и персоните свързани с тази стратегия следва да си отидат. Икономическото ми мнение е, че имаме ресурси за друг тип по-модерна, по-справедлива, по-активна и по-отговорна социална политика. Да, икономическият просперитет не се усеща: за периода 1990-2006, реалният БВП на човек в България нарасна около 235 % докато реалната медиана на часовото заплащане нарасна само с 21 %. Проблемът е, че у нас липсва последователна и неотстъпчива реална, детайлна политика за едно истинско голямо европейско икономическо възраждане на България. -Ако ГЕРБ повтори резултатите си на местните избори и Атака затвърди позициите си възможен ли е пробългарски алианс в следващото управление? И как Европа би погледнала на такъв властови модел? Д.И.: Трябва да се преодолеят персоналните амбиции, обичайните подозрения. Необходимо е всеки политик да си прави сметка „каква лъжица може да налапа”, а не после да се „задавя” с властта. Необходима е и ясна идейна идентификация на ГЕРБ и на Атака и едва тогава може да се работи за национален пробългарски алианс. Не е възможно едновременно да си либерал и етатист, убеден европеец и евтин националист, солидарен в демагогията на речите си и изолиран от социално слабите в практиката на своята политика; кланящ се на пазара и обичащ да командваш, да флитуваш с десните и да намигаш на левите. Това катализира недоверие и е белег на лъжа и цинизъм. Няма съмнение, обаче, острата необходимост от широко про-българско национално мобилизиране на цялата нация. Това е заложено в Проекта за Нова България. -Нова България не успя да вкара свой депутат в Европейския парламент. Кой кого не разбра? Вие гражданите, или те Вас? Д.И.: Проведохме първата си изборна кампания по един безупречен начин в рамките на ограниченията. Водачът на нашата листа проф. Кръстьо Петков показа как се водят модерни европейски дебати; демонстрира политическа отговорност, инициативност и ангажимент – достойни за европейско равнище. От обективна гледна точка, той бе с цяла глава над всички – най-силния водач на листа. Не участвахме на тези избори – за да постигнем само един резултат. Отидохме на изборите за европейски депутати – по две важни причини: Първо, за да могат гражданите на България да имат своята важна дума в изграждането на архитектурата, фундамента и дизайна на своя собствен нов дом, наречен – Европа. И втората, е, че тръгнали по пътя на Нова България, трябваше да покажем, че спиране не трябва да има, докато не върнем властта, цялата власт – в ръцете на гражданите на България. Идват нови избори и ГСНБ ще укрепи позициите си на „адвокат” на гражданите срещу конфискуваната демокрация у нас. -Ако днес сте съветник на Първанов, какво бихте му препоръчали да направи преди и след ремонта на кабинета? Д.И.: Същото, което не спрях да го съветвам през тези пет богати на сътрудничество с него години. В течение на идващите пет години, той ще има отговорността да води страната през геополитическите бури в света; по същество ще насочва колективната съдба на народа; ще трябва да има мъдростта и куража в името на бъдещето на България да тласне политиката на модернизация на страната. Значимостта на всичко това е огромна. С козметични средства, закърпващи ремонти и с хора-платноходки – тези национални цели няма да може да се постигнат. Ако, след пет години, България продължава да е най-бедната страна в Европа, ако икономиката ни е неконкурентоспособна и изтласкана в географския ъгъл на Европа, ако социалната диференциация още повече е разделила страната ни на две Българии, ако корупцията и олигархично-партизанската паяжина е омотала обществото ни – то президентството на Георги Първанов няма да бъде успешно. Ако той не възстанови доверието с голямо Д между хората, гражданите на страната и тяхната Държава и управляващи; доверието на младите в техните хоризонти, доверието между поколенията - той няма да може да отговори – какво направи реално през тези десет години начело на България. България в 21-я век има незабавната нужда от свой Ренесанс във всички направления и аз съм убеден, че президентът добре разбира изключителната отговорност на своята мисия. БГНЕС