За една нощ той създаде буквите. Разпространи словото по цялата земя и доказа в Рим, че освен на латински, гръцки и еврейски, народите могат да четат и пишат и на славянобългарски език. Така Климент Охридски възпява делото на Константин-Кирил Философ в "Пространното житие на Кирил". Днес се навършват 1140 години от смъртта на създателя на българската азбука. Предполага се, че той е роден през 827 година в семейството на помощник-управителя на града Лъв и жена му Мария. Константин е едно то седемте деца на високопоставения византийски сановник. Още при първоначалното си образование в Солун показва удивителни способности и наклонности към философията и поезията. Вероятно тогава написва и първото си литературно произведение “Похвала на св. Григорий Назиански”, последвано от още едно произведение - “Соломонова молитва". Дарованието и духовните му стремежи са забелязани и оценени и в 843 г. е взет да учи в Магнаурската школа, прочутият Цариградски имперски университет, където получават образованието си децата на императора и висшата византийската аристокрация. За времето школата е най-висшето учебно заведение във Византия, а това значи в целия познат свят. По-късно той е преподавател в Магнаурската школа. Заедно с брат си Методий изпълнява дипломатически мисии в Азия и Европа, а през 864 година двамата създават славянската азбука - глаголицата. Във Великоморавия, където пребивават по покана на княз Ростислав, проповядват на разбираем за хората език. В 867 във Венеция Константин Философ съкрушително оборва защитниците на триезичната ерес, според която може да се проповядва само на латински, гръцки и еврейски, и утвърждава правото на славяните да имат свой богослужебен, държавен език и култура. Вестта за тази победа бързо достига не само до Костантинопол, но и до Рим и има важна роля в по нататъшната защита на високата кауза. Последната мисия на двамата братя е в Рим. Тук Константин Философът успява да прояви във висша степен своето дипломатическо и богословско изкуство. Той завоюва най-ценното, превърнало се и в негова лична кауза - каноничното утвърждаване не само от Източните патриарси, но и от Папата на славянската азбука и богослужение на славянобългарски език. Днес създателят на родната азбука е провъзгласен за един от покровителите на Европа. В Рим Константин Философ завършва последния си труд “Написание за правата вяра”. Тук заболява тежко. Малко преди смъртта си той приема "великата монашеска схима" и името Кирил с което остава в историята. Славянският равноапостол умира в Рим на 14 февруари 869 г. Той е погребан в криптата на базиликата "Св. Климент" в Рим. /БГНЕС /