В съботата преди Великия пост отбелязваме Голяма задушница. На този ден се извършва помен в памет на мъртвите. Самото название Задушница говори за характера на ритуалите, които се извършват на този ден. Всички ритуални действия, които се извършват са свързани с душите на умрелите. Сунтринта на Голяма Задушница се извършва заупокойна молитва в храмовете. На него ден хората носят в църквата приготвената обредна храна и вино, които се прикаждат от свещенника. Обредната храна се състои предимно от варено жито, тъй нареченото коливо и обреден хляб. След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват техните покойни близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част я подават за Бог да прости. Освен храна на гробищата се носи и червено вино. С него близките на починалите поливат гроба. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат. От ритуалите на Задушница особено значение има окадяването с тамян. Поверието гласи, че дяволът бяга от миризмата му и душите на починалите няма да го срещнат. Задушниците са едни от най-почитаните български празници. Началото им е от предхристиянската епоха, но са включени в християнския календар, вкоренени са в бита на нашия народ. Те са връзката между живите и мъртвите, между миналото, настоящето и бъдещето.