Анкара се опитва да използва газопровода TGI в качеството на лост за натиск върху съседите по въпросите на членството на Турция в Европейския съюз и увеличаване на своята роля на регионалния пазар на енергийни ресурси, коментира "Независимая газета". Плановете на Гърция и Италия колкото е възможно по-бързо да отслабят зависимостта на Южна Европа от доставките на руски газ са заплашени. Сред участниците в строителството на газопровода Турция-Гърция-Италия /TGI/, по който в Европа, заобикаляйки Русия, трябва да потече от 2015 г. газ от Азербайджан, се появи разкол. Анкара се опитва да използва новия газопровод в качеството на лост за натиск върху съседите по въпросите на членството на Турция в Европейския съюз и увеличаване на своята роля на регионалния пазар на енергийни ресурси. Ако участниците в строителството на газопровода не постигнат съгласие, сроковете за неговото пускане в експлоатация могат да бъдат отложени, което е от полза за Русия. "Италия е заинтересувана от сътрудничество с Азербайджан в сферата на покупката на газ", заяви вчера в Баку заместник-външният министър на Италия Алфредо Мантика. Той изрази подкрепа за строителството на газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум /БТЕ/. По думите му, Италия придава на този газопровод първостепенно значение и разчита, че до 2015 г. ще бъде пуснат в експлоатация участъка от газопровода на територията на Гърция и между Гърция и Италия. Този участък ще бъде продължение на БТЕ и TGI и ще позволи да се доставят 11,7 милиарда куб.м. газ годишно от басейна на Каспийско море, заобикаляйки Русия. При това Мантика призна, че лобирания от Русия проект за строителството в този регион на газопровод "Южен поток" има за Италия второстепенно значение. Междувременно плановете на европейците да намалят своята зависимост от руския газ за сметка на доставките от Азербайджан се натъкват на нееднозначното поведение на Турция. Както зави в неделя гръцкият външен министър Дора Бакояни, "Гърция е загрижена от позицията на Турция, която първоначално изрази готовност да бъде транзитьор на азербайджански газ в Гърция, но по-нататъшни преговори с турското правителство по този въпрос не са се увенчали с успех". Гърция и консумирала през 2008 г. около 4,3 милиарда куб.м. газ, от тях на Русия се падат почти 70% - 3 милиарда куб.м. Атина декларира намерение да съкрати в близките години тази зависимост до 45%. Главна роля затова трябва да изиграе газопроводът TGI. Голяма част от транспортираното по него гориво – около 8 милиарда куб.м. - ще се купува от Италия, около 2 милиарда куб.м. ще остане за Гърция. Азербайджан е готов да продава своя газ на всички желаещи, включително и на Гърция, но на пътя на реализирането на тези планове стои Турция, която самата няма нищо против да изкупува този газ с цел препродажба в Европа. Освен това, Анкара използва строителството на алтернативни на руските газопроводи за постигането на политически цели – влизането на Турция в Европейския съюз. В частност, в средата на януари турският министър-председател Таип Ердоган заяви, че Анкара може да се откаже от подкрепата за по-мощния газопровод "Набуко", по който се предвижда да е доставят в Европа от региона на Каспийско море до 30 милиарда куб.м. годишно, ако Брюксел не възобнови преговорите за приемането на страната в ЕС. "Транзитните газопроводи – това е лост, с помощта на който Турция може да оказва натиск върху ЕС, за да бъде приета в неговите редици. Европа не бърза да дава на Анкара толкова силен инструмент за натиск. Освен това, не трябва да се забравя за напрежението в отношенията между Турция и Гърция. В частност, това е кипърският конфликт, а също така спорните въпроси за въздушните и морски граници в района на Егейско море", отбелязва управляващият партньор на компанията "2К Аудит – Деловые консультации" Иван Андриевский. Турция не изпитва проблем със собственото си газоснабдяване, може да се търгува по този въпрос с европейските партньори колкото време пожелае. "Турското ръководство многократно е заявявало, че в случай на необходимост – увеличаване на потреблението заради рязкото захлаждане или организирани от кюрдските бунтовници терористични актове срещу турско-иранските газопроводи – ще моли Русия за увеличаване на доставките. Те нямат особено изгода от азербайджанския газ, затова игрите с неговата доставка могат да продължат достатъчно дълго", отбелязва директорът на Института за национална енергетика Сергей Правосудов. Но да се отговори приблизително как тази позиция ще се отрази на сроковете на пуска на газопровода TGI, днес никой няма да се наеме, смята експертът. "Турция има знаме – влизането в ЕС, което тя развява. Затова всичко ще зависи от позицията на ЕС и от това, доколко той е готов да удовлетвори амбициите на Анкара", уточнява Правосудов. Трябва да се отбележи, че Турция се надява не само да се превърне в транзитьор на газ, но и на негов продавач и да заеме ключови позиции в енергийното снабдяване на Южна Европа. Анкара сама е готова да изкупува газа от доставчиците с цел неговата препродажба, при това ще се старае да намали цената на която го купува. Именно по тази причина руско-турският газопровод "Син поток" до ден днешен не работи с пълна мощност, отбелязва Андриевский. "Веднага след като той бе построен, Турция се възползва от положението си на монополен купувач и поиска намаляване на цената на газа. В крайна сметка от 2003 до 2008 г. Русия е доставила на Турция 37,2 милиарда куб. газ вместо планираните 42 милиарда. Първоначално страните се бяха договорили, че в случай на невзимане на планираните обеми Турция все едно ще ги плати. Но принципът take or pay не се спазва от Анкара", уточнява анализаторът. /БГНЕС