САЩ са искали да превърнат джаза в свое идеологическо оръжие срещу СССР и разширението на съветското влияние върху страните от третия свят чрез специален проект на Държавния департамент, заяви професорът по история на американската култура в Университета Мичигън Пени Ван Есчън, която е посветила книга на тази любопитна страница от историята. „Проектът „Посланици на джаза“ се е родил в разгара на Студената война през 1955 г. и е бил разглеждан като противовес на съветската идеология и пропаганда. Той е предложен от приятеля на Дизи Гилеспи чернокожия сенатор от Харлем Адам Клейтън Пауъл. Вестник „Ню Йорк Таймс“е нарекла тогава проекта „секретно акустично оръжие“ и терминът се закрепва за един от най-знаменитите културни проекти на Държавния департамент на САЩ“, разказа в интервю за агенция „Новости“ Ван Есчън. В Дома на джаза, намиращ се в Линкълн център в Ню Йорк, се откри уникална фото изложба, посветена на мисията „Посланици на джаза“, просъществувала почти 20 години. „Джазовото оръжие“ или културата, алтернативна на тоталитарните ценности, е било насочено срещу СССР, Източна Европа, Азия, а също така новопоявилите се африкански държави, които са смятали западните цивилизации за расистки. „Джазът, който са свирели чернокожите американци, е бил призван, според замисъла на чиновниците, да изпрати послание на света, че в Америка няма расизъм“, заяви Ван Есчън. Под знамето на Държавния департамент са били събрани звезди от първа величина – самият Дизи Гилеспи, Дюк Елингттън, Бени Гудмън и Луис Армстронг, които са успели да пробият желязната завеса и идеологическите табута. Но джазмените далеч не са били дипломати в този смисъл, която е очаквал от тях Държавния департамент. Първият посланик в СССР е трябвало да бъде Армстронг и даже са се водили преговори между Вашингтон и Москва, когато великият музикант е „отсвирил“ собственото си правителство. Буквално той е казал следното: „По същия начин, по който моето правителство се отнася с моите братя на Юг, нека да върви ...“, разказва професорката по история. БГНЕС