Всяка година в Сърбия се "изпират" между 1 и 1.7 млрд. евро. В повечето случаи това става чрез инвестиции в недвижимите имоти, казва ръководителят на Агенцията за борба с прането на пари Александър Вуйичич. "Прането на пари става и чрез закупуването на ценни книжа, приватизация, използването на фиктивни фирми, транзакции от офшорни компании, но на първо място чрез закупуването на недвижими имоти. Всяко година в страната се изпират средства, които достигат между 3 и 5 на сто от БВП на републиката", казва Вуйичич в интервю пред вестник "Прес". Според него новоприетият закон за борбата срещу организираната престъпност дава възможност за по-ефективен контрол върху банковия, застрохавателния, лизинговия и бизнеса свързан с недвижимите имоти. Сътрудничеството с международните институции също ще помогне борбата срещу прането на пари в Сърбия, смята още директорът на агенцията. Вуйичич е убеден, че забраната да се извършват плащания в брой над 15 000 евро е една от значимите мерки срещу "икономиката в кеш" и прането на пари. Световните икономически организации предупреждават, че "икономиката в кеш" се смята за една от най-големите опасности за появата на всякакъв вид престъпност", подчертава Вуйичич. Той предупреждава и за появата на нови форми на пране пари - електронните разплащания. "Появата и развитието на електронните плащания за нас са голямо предизвикателство. Това е един от новите начини за "пране на пари". Тук е необходимо ефективно международно сътрудничество за да бъдат разкрити всички прояви и опити за пране на пари. Миналата година в страната са започнали съдебни процеси срещу 11 лица участвали в "пране на пари". БГНЕС