"Христос Возкресе", възвестиха в полунощ и в двата шуменските храма - "Во истина возкресе", отговориха хиляди миряни събрали се за тържествената пасхална литургия. Възкресение Христово, Великден, е най-големият празник за вярващите православни християни. Чества се всяка пролет в продължение на три дни от неделята след Цветница. Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "страстна неделя", като страст означаваща страдание. Нарича се още и "велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. Преди полунощ срещу неделя се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите "Христос Воскресе". При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Ерусалим, в храма „Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън. По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Возкресе". Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден - след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво - той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо. За официален празник (неделя и понеделник) Възкресение Христово е утвърден с решение на VII Велико Народно събрание от 2 април 1991 г.