Биографична книга за Хилари Клинтън разклаща вярата в бившата първа дама на САЩ, и то в разгара на нейната битка за президентската номинация в Демократическата партия. Тя има качества да бъде силен президент, но губи своята страст и автентичност, които могат да я направят забележителен играч на американската политическа сцена, смята Карл Бърнстайн.Един от журналистическия тандем, който в началото на 70-те разкри аферата "Уотъргейт", разследващият автор описва промяната у бившата първа дама - от страстен защитник на обречени каузи до неискрен и бездушен политик. Той разкрива подробности за връзката на Бил Клинтън с жена от Арканзас, заради която бъдещият стопанин на Белия дом искал да се разведе в края на 80-те, обяснява Ройтерс. Хилари обаче отказала да даде развод на съпруга си и няколко години по-късно губернаторът на щата е избран за президент. Книгата, озаглавена "A Woman in Charge: The Life of Hillary Rodham Clinton", описва още дълбоките страхове на настоящата сенаторка от Ню Йорк, че ще бъде подведена под отговорност заради скандала покрай имотна сделка в Арканзас (аферата "Уайтуотър") или липсата на счетоводен архив във фирмата, където е работила, допълва БГНЕС."Ключът към представата какъв политик може да бъде тя е в миналото й, а това е целта на биографията - обяснява авторът. - Вътре има много неща, които могат да накарат някой да гласува за нея, но също така и немалко, които биха дистанцирали избиратели от нея." Според него бъдещите историци ще описват двата мандата на Бил Клинтън през 1993-2000 г. като "президентство в съдружие". Неговата книга не е единствената, посветена на фаворитката във вътрешнопартийната надпревара на демократите. "Her Way: The Hopes and Ambitions of Hillary Rodham Clinton" (Нейният начин: Надеждите и амбициите на Хилари Клинтън) е написана от двама разследващи журналисти, работили в екипа на в. "Ню Йорк таймс" - бившият репортер Джеф Гърт, и Дон ван Ната-джуниър.Самата Хилари също вече е представила своя версия на събитията в собствения си живот - с автобиографията "Преживяна история", издадена и на български. В медиите тя все пак има и голям брой привърженици, които са убедени в успеха й. "Новото превъплъщение на Хилари Клинтън: фаворит в президентската надпревара" - под това заглавие авторитетното сп. "Икономист" публикува през май обширен материал, според който познавачи залагат, че тя ще спечели Белия дом през 2008 г.Посещението на Хилари Клинтън в гимназията "Джон Хей" в Кливланд по-рано този месец беше истински урок по политически професионализъм, категорично е изданието и разказва: "Ученици подгряваха публиката с изпълнения на речи на велики американци и песни от хитовия мюзикъл от 50-те години "Момчета и кукли". Висши представители на демократите възхваляваха реформата в средното образование. Когато най-после се появи, г-жа Клинтън представи пред публиката съвършен спектакъл - говори без написан текст, показа впечатляващи познания за постиженията на училището и грейна в скучния следобед на Охайо със своите перли и безупречна руса прическа.Тя похвали училището като образец за реформа в обществения сектор (то се раздели на три по-малки училища, удължи учебния ден и учебната година и всичко това бе направено в сътрудничество с учителските синдикати). Говори за онова, което могат да постигнат американските градове, ако имат партньор във Вашингтон. И за разлика от мнозина нейни опоненти в Демократическата партия, оцени положително прокарания от президента закон за обхващане на всички американски деца в образователната система. Хилари заяви, че проблемите се дължат на липсата на средства, а не на принципа на отчетност на училищните ръководства. И въпреки всичко нещо липсваше. Само 3/4 от местата в училищния салон бяха заети. Публиката се състоеше предимно от жени на средна и напреднала възраст. Нямаше почти никакъв шум. Аудиторията се оживи само когато малко преди да пристигне г-жа Клинтън, в залата влезе "фалангата" на местните величия на Демократическата партия, начело със Стефани Тъбс Джоунс, конгресмен в Камарата на представителите от 11-и избирателен район.Независимо че закъсня, местеният представител на Демократическата партия Джоузеф Граси си намери място на предните редове. Той окачестви събитието като "празен фишек" в сравнение с неотдавнашна изява на Барак Обама. Съперникът й бе привлякъл хиляди хора - толкова много, че се наложи огромно множество от присъстващите да наблюдава събитието на видеостени. Атмосферата беше наелектризирана. Рехавата публика на г-жа Клинтън беше попълнена от хора, дължащи кариерите си на Демократическата партия. Но именно Хилари е тази, която в социологическите проучвания има комфортна преднина пред основния си конкурент - разликата между двамата е двуцифрено число.Г-жа Клинтън е най-озадачаващата личност в сегашната група кандидати за президентския пост. Фактът, че е начело в класацията на претендентите за демократическата кандидатура в година, когато в редиците на републиканците цари смут - да не кажем сериозна криза, - говори за наличието на сериозни качества.Като начало можем да посочим нейния опит. Тя прекара осем години в Белия дом по времето, когато там бяха "двама на цената на един", както веднъж се изрази Бил Клинтън.Тя е популярна и успешна сенаторка от третия по големина щат и миналата година беше преизбрана триумфално със значително по-голям брой гласове.Освен това тя контролира една от двете най-влиятелни политически машини в американската политика (другата принадлежи на династията Буш): машина, която се слави и с блестящи политически стратези, работещи за нея, например Марк Пен, и с унищожителни критици на политическите противници - като Сидни Блументал.Тя обаче има и поразителни слабости. Водещ стратег на републиканците я описва като силна, но в същото време уязвима Носи по-тежък политически багаж от всеки друг висш представител на демократите, който не се казва Кенеди. Съпругът й има дълга история на сексуални афери, криещи почти самоубийствен риск. Г-жа Клинтън е единственият кандидат, способен да преобрази президентските избори от задължително печеливш референдум за провала на републиканците, във вот за кандидат на демократите, към когото всички изпитват силни чувства, вкл. наситена враждебност.Странностите не свършват дотук. Г-жа Клинтън е най-добре познатото лице от всички претенденти за президентския пост. За първи път привлече вниманието на страната преди около 40 години - тя беше първият студент, държал реч на церемонията по дипломирането на випуска й в колежа Уелзли, за което получи седемминутни овации. Нейната автобиография "Преживяна история" (Living History) беше продадена в няколко милиона екземпляра. На г-жа Клинтън са посветени книги, които биха запълнили цял рафт - от "The Case for Hillary Clinton", внушаваща, че тя може да изпълни мечтите на своята партия, до издания като "The Truth About Hillary", в която се намеква, че е лесбийка... И въпреки това тя е смайващо неуловима Това отчасти се дължи на навика й да променя позициите си - като сенатор от Ню Йорк тя се придвижи към политическия център, а след това (поне донякъде) се върна наляво като претендент за номинацията на Демократическата партия. След като подкрепи нахлуването в Ирак през 2003 г., сега отношението й става все по-хладно, макар да не се е отрекла от гласа си в полза на войната. Нещата обаче не свършват дотук. Като една от най-изтъкнатите представителки на поколението на "бейбибумърите", г-жа Клинтън е такава, каквато хората биха искали да бъде. Феминистките я възхваляват, а жените домакини я демонизират. Истината е, че г-жа Клинтън никога не се е покривала с образа на легендарната жена, поставяща кариерата си на първо място. Тя всъщност има доста пуритански публичен образ (особено ако я сравняваме със съпруга й или с младия никаквец, станал по-късно сегашният президент Джордж Буш); навремето обмисляла да стане методистки пастор, но като добра съпруга последвала Бил Клинтън в Арканзас, оставяйки своята кариера на втори план. Обратно към Белия дом. Пътят на г-жа Клинтън към Белия дом няма да е лек. Барак Обама има впечатляващ политически талант, а най-ярката му характеристика е харизмата. Това качество липсва на г-жа Клинтън. Джон Едуардс има страховита политическа машина в Айова, където трайно оглавява проучванията на общественото мнение, и в Южна Каролина, откъдето е родом. Но всеки със склонност към хазарта би заложил на нея. От месеци тя е начело по популярност в проучванията на общественото мнение, а напоследък преднината й се увеличава. Тя блести пред всичките си съперници и трупа точки за сметка на Обама, който изглеждаше разколебан и несигурен в сравнение с нея в първите и засега единствени кандидатпрезидентски дебати на демократите в Южна Каролина миналия месец.Г-жа Клинтън се радва на убедителна преднина и сред една от най-важните групи от електората на Демократическата партия - белите работници. Проучванията показват, че тя води пред Обама в съотношение 2:1 в средите на белите американци без диплома от колеж. Обама е герой на състоятелните хора с либерални нагласи, които слушат Националното обществено радио, той е политик проповедник, символизиращ надеждата и расовото помирение. Г-жа Клинтън обаче взема превес, когато става въпрос за битовите проблеми, които имат много по-голямо значение за т.нар. "сини якички" (работниците в САЩ). Ако детето ви попадне в лошо градско училище, ако здравеопазването ви излиза много скъпо, ако сте заплашени да загубите работата си, тогава по-скоро ще обърнете поглед към практичната г-жа Клинтън, отколкото към ефектния Обама. Предишната комфортна преднина на Хилари сред черните избиратели обаче се топи в полза на Барак.Какво да кажем за изборите през ноември 2008 г.? Най-честото опасение, свързано с г-жа Клинтън - като изключим извънбрачните занимания на съпруга й, - е, че предизвиква твърде полярни настроения за печеливш кандидат. Без съмнение тя си създава врагове: проучване на общественото мнение на "Галъп" от 8 май показва, че тя печели одобрението на 50% от запитаните, а 47% не я одобряват.Това обаче не значи непременно, че тя ще загуби. Джордж Буш спечели изборите през 2004 г. въпреки че е един от президентите, предизвикващи най-голямо разделение в американската история.Хилари няма нужда всички да я обикнат (нека обаче не забравяме, че тя се представи изненадващо добре на изборите в щата Ню Йорк, където привлече голям процент от гласуващите за независими кандидати и дори от гласовете на някои републиканци). За да спечели през 2008 г., тя се нуждае от победа само в още един средноголям щат в сравнение с резултата на Джон Кери през 2004 г. Затова изявата на г-жа Клинтън в Кливланд беше важна. Половин година преди изборите Кери нямаше организация в Охайо, докато Хилари вече назначи Тъбс Джоунс за съпредседателка на своя предизборен екип (HillaryClinton.com).Г-жа Клинтън има предостатъчно качества, с които да компенсира поляризиращия си образ. Тя е един от най-дисциплинираните професионални политици - огромно предимство в ерата на YouTube.Освен това е борбена и калена в битки за политическо унищожение на противника. Няма как да си я представим изхвърлена зад борда като Джон Кери. Семейство Клинтън винаги са гледали на политиката като продължение на войната с други средства, а г-жа Клинтън е дори по-корав боец от своя съпруг.И какво ще стане, ако тя спечели? Какъв президент ще бъде? Нейните поддръжници подчертават две нейни качества. Първото е опитът й - както в Белия дом, така и в Конгреса. Второто е нейното центристко "Клинтъново" кредо - тя приема важността на пазара, но в същото време вярва, че правителството трябва да се намесва, за да помага на губещите.Нито един от тези аргументи обаче не е напълно убедителен. Г-жа Клинтън изглежда надарена с политически здрав разум също толкова, колкото с вродена харизма. В крайна сметка тя е отговорна за един от най-големите провали във вътрешната политика от последните години - срутилия се план за реформа в здравеопазването (известен като "Хилариопазване"). Той се сгромоляса, щом бе внесен в доминирания от демократите Конгрес и поднесе огромен подарък за републиканците точно преди междинните избори през 1994 г. Г-жа Клинтън демонстрира и тревожна склонност да изостави т.нар. "трети път", за да успокои твърдото ядро на електората на демократите. В сравнение със съпруга й в началото на 90-те тя се изказва доста по-критично за свободната търговия, а тогава икономиката беше в много по-лошо състояние. Освен това не изглежда способна да постигне помирение във вътрешната политика. Най-голямата й слабост е, че ще задълбочи порочната практика на яростната партизанщина в американския политически живот Влизането й в Белия дом ще принуди Америка да преживее продължение на безвкусната сапунена опера, която започна през 1992 г. Политиката като "реставрация" има много недостатъци, особено ако е втора поред реставрация. Г-жа Клинтън изглежда много силна по въпросите на външната политика - областта, където президентът има най-голямо пространство за маневриране, особено когато там има огромна нужда от сигурна ръка. Тя прави впечатление на човек, който е достатъчно твърд, за да защитава интересите на Америка. В същото време обаче набляга на важността да се възстанови дипломатическата сила на Америка, за да се подобрят отношенията й с останалия свят. Всеки демократ, който спечели президентските избори, ще бъде посрещнат много доброжелателно в чужбина. Г-жа Клинтън обаче е в още по-добра позиция в сравнение със съперниците си, защото е способна по-добре от всеки друг да "осребри" тази добронамереност. Тя посети над 80 държави като първа дама. Освен това е ненадмината в онлайн общуването (ако я срещнете закратко на някоя онлайн конференция, в каквито тя обича да се включва, можете да получите бележка, написана лично от нея, за да ви каже колко й е било интересно да разговаря с вас). На г-жа Клинтън принадлежи разумната идея да направи от съпруга си, един от най-популярните политици по света, пътуващ посланик на Америка. Ако антиамериканизмът е една от най-лошите страни на политическото наследство на Джордж Буш, Хилари вероятно е най-добре подготвеният кандидат, за да го преодолее", заключава сп. "Икономист".