Даниела Русева иска да се разшири понятието „световно наследство” в Мадара
Да се разшири понятието „световно наследство” в Мадара, като заедно със скалния релеф на Мадарския конник се включи под закрилата на ЮНЕСКО и прилежащата му културна, историческа и природна среда от централната част на националния историко-археологически резерват. Това предлага председателят на общинския съвет и областен координатор на НДСВ в Шумен Даниела Русева. Нейното предложение предстои да бъде гласувано на предстоящата сесия на общинския съвет, насрочена за 30 април, като след това то ще бъде изпратено до Министерството на културата и до Националния институт за паметниците на културата.
В края на май под уникалния скален релеф на старобългарския паметник, който беше избран за глобален символ на България, ще се състоят юбилейни тържества, посветени на 30-годишнината от обявяването на Мадарския конник под закрилата на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство. „Мадарският конник се намира в хармония с цялата великолепна природна, културна и историческа среда, която е около него – обяснява Даниела Русева. Още през 1991 година италианският проф. д-р Дарио Камуфо прави предложение да се разшири понятието световно наследство в Мадара, като цялата културно-историческа и природна среда в Мадарската долина бъде обявена за защитена от ЮНЕСКО. Проблемите за консервацията и запазването на Мадарския конник не могат да се решават изолирано от неговата естествена околна среда.
Връзката между конника и прилежащата му среда е строга и неразривна. В своя доклад от 1991 година проф. Дарио Камуфо посочва, че Мадарската долина е уникално място с все още недокосвана природна обстановка, която е свидетел на развитието на човешката култура. Тя включва праисторически пещери, различни римски поселения, средновековни скални килии, обитавани по време на турското робство. Професор Камуфо изтъква в своя доклад, че може да се случи така, че при възникването на сериозен консервационен проблем за конника или обкръжаващата го среда, техните съдби да бъдат разделени. Ще бъде много полезно в случая с Мадарския конник да се разшири понятието културно наследство, подлежащо на защита чрез включване на заобикалящата го историческа и природна среда. През 2003 година на проведената кръгла маса в Шумен по повод на консервацията и опазването на Мадарския конник представените експерти на ЮНЕСКО подкрепят тази идея. Въз основа на заключителния документ от кръглата маса се разработи „Рамкова научна програма за опазване на Мадарския конник”. В разговор с професор Валентин Тодоров – защитил достойно Мадарския конник за глобален символ на България, той заяви, че подкрепя горещо идеята и чрез Центъра за световно и културно наследство и ИКОМОС – международна неправителствена организация, която е оторизирана да работи по проблемите на световното културно наследствоя ще съдейства тя да стане факт.
Пресцентър на НДСВ
202
0
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==